Перла и Листопад показват, че България и Турция има какво да си дадат
Ще изпълним критериите за еврочленство без значение дали ще ни приемат
Н. Пр. Мехмед Гюджюк, посланик на Република Турция в България, в специално интервю за karlovo-online
Веселина Бонева
– Ваше Превъзходителство, според Вас, от какво трябва да се откаже Турция, за да бъде приета в Европейския съюз?
– Взаимоотношенията между Турция и ЕС всъщност датират от 1963 г. с подписването на Договора за присъединяване към общността. Оттогава досега отношенията ни са преминали през много различни етапи. През 1996 г. Турция подписа митнически съюз с ЕС.
Турция е единствената страна, която има сключен митнически съюз с ЕС, без да е пълноправен неин член.
През 1999 г. Турция официално бе приета като кандидат за пълноправен член, а от 2005 г. започнаха и преговорите за пълноправно членство.
За членството си в ЕС Турция трябва да изпълни критериите от Копенхаген, които са били валидни и за всички настоящи 27 членки на ЕС.
Преговорите в момента са свързани с изпълнението на 33 преговорни глави и синхронизиране на турското с европейското законодателство.
След като Турция изпълни в политически и икономически аспект всички тези критерии по 33 преговорни глави, ще бъде в състояние да е пълноправен член.
Основните пречки пред пълноправното членство на Турция в ЕС обаче всъщност не са критериите от Копенхаген, тоест изисква се от страната ни да отговори на други критерии, различни от копенхагенските.
Като пример мога да посоча, че заради Южен Кипър, Турция в момента не може да отвори 8 преговорни глави. От друга страна Южен Кипър не е едно от условията за преговорния процес и не би следвало да бъде, защото това не е критерий от Копенхаген.
Защото ако беше така, то по-скоро би трябвало да се изчака да се разреши проблемът с Кипър, и едва след това да бъде приет Южен Кипър като пълноправен член в ЕС. Всъщност се посочва като причина, че този проблем отлага отварянето на преговорни глави.
След като с консенсуса на 27-те страни-членки на ЕС започна процесът на присъединяване на Турция към общността, изтъкването на такива причини е едно противоречие и не си заслужава да се коментира този въпрос.
– Какъв, според Вас, е поводът за изтъкването на тази причина като пречка за преговорите с ЕС и кои страни стоят зад нея?
– Разбира се, аз не бих искал да споменавам имена на държави и смятам, че такъв вид дискусии са излишни, когато тече преговорният процес.
Но в крайна сметка след като приключи този преговорен процес, след като и в икономически, и в политически смисъл Турция изпълни всички критерии и синхронизира своето законодателство с европейското, това ще бъде полезно както за самата Турция, така и за всички европейски страни.
След като Турция вече стигне до това ниво да отговаря на всички тези критерии, тя няма да бъде същата страна, която е сегашната.
По същия начин Европейският съюз едва ли ще бъде същият съюз, който е в момента.
Разбира се, като имаме предвид и процедурата за референдум, която някои страни прилагат за приемането на Турция в ЕС, считаме, че това обяснява пречките по отношение на членството ни в ЕС.
В същия момент Европейския съюз е и един проект на общественото мнение и е важно да се получи необходимата подкрепа от турската общественост.
Разбира се, тези пречки, които се поставят пред членството на Турция, влияят негативно на общественото мнение в страната и по този начин намаляват подкрепата сред турското общество за ЕС.
Но ако трябва да бъдем искрени, подкрепата на процеса на присъединяване на Турция съм ЕС е в полза на всички.
– Кога прогнозирате, че Турция ще стане член на ЕС – след 10 години или по-малко?
– Нашата надежда е това да се случи в един срок, по-малък от 10 години.
Ние предвиждаме до 2013 г. да сме приключили целия процес, да сме отговорили на всички необходими критерии и да сме синхронизирали законодателството си с европейското.
Независимо от това дали определени глави ще бъдат отворени или няма да бъдат отворени, Турция ще продължава да изпълнява своята програма за синхронизиране на законодателството си с европейското.
Независимо от това дали ще бъде реализирано членството на страната ни в ЕС, Турция ще изпълни тези свои ангажименти, защото те са в нейна полза, тоест ние смятаме че изпълнението на тези наши проекти са в интерес на Турция.
– Една от българските партии – ВМРО-БНД, е голям противник на влизането на Турция в Европейския съюз и инициира подписка за референдум на членството на държавата ви в европейската общност. Основен аргумент, който посочва ВМРО против приемането на държавата ви за член на ЕС е, че ще претопите българския пазар на плодове и зеленчуци. Как ще коментирате това?
– В една демократична страна е нормално да има различни мнения. Но това, което се твърди, че ще се случи с българския пазар след приемането на Турция в ЕС, е видно още отсега, че няма да се случи.
Както споменах, преди малко от 1996 г. Турция е в митнически съюз с ЕС.
И в крайна сметка търговските ни отношения, които се базираха на търговското споразумение между двете страни до 2007 г. вече се осъществява в рамките на въпросния Митнически съюз.
И след като България беше приета за пълноправен член на Европейския съюз през 2007 г. в края на същата година Турция беше страната, за която България извърши най-големия си експорт.
Въпросната година търговският стокообмен между двете страни стигна до 4.5 милиарда долара, при който българската страна е на плюс със 180 милиона долара.
Тоест българската държава е привилигерована в случая като през въпросната 2007 г. 12 на сто от експорта на България всъщност е за Турция.
– Наскоро в Белгия бе наложената първата глоба от 150 евро на мюсюлманка за носене на бурка на публично място. Считате ли, че някога жените в Турция ще спрат да носят бурки?
– Нямам такива притеснения за Турция – тя е светска държава преди всичко.
Там държавния сектор и частният живот са строго разграничени, тоест изпълняват се стриктно правилата, заложени в държавното устройство.
Всичко това е част от демократичността на едно общество и аз не смятам, че ще има такива забрани. Всеки сам преценява дали да носи или не такава забрадка.
– Напоследък в България са много популярни турските сериали. И „Перла” и „Листопад” имат солиден контингент от зрители, които не пропускат епизод. С какво си обяснявате тяхната нарастваща популярност?
– Смятам, че главната причина затова е близостта на народите ни и общата култура, която всъщност имаме. Мисля, че гледайки тези сериали, хората откриват нещо и от себе си в тях – нещо, което ги засяга или нещо, което им харесва и затова ги гледат.
Това, разбира се, е важно от гледна точка на това, че има какво да си дадем, че България и Турция имат общи неща, които могат да си дадат.
