На 19 октомври Православната църква отбелязва празника на Свети Иван Рилски Чудотворец и покровител на българския народ.
Иван Рилски е един от най-известните български духовници, лечители, основател на Рилския манастир, патрон на българските лекари.
Роден е вероятно през 876 г. в село Скрино край Дупница и починал на 18 август 946 г.
Живее по времето на цар Борис I и цар Симеон I Велики.
Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969).
Църквата празнува неговото име на 19 октомври.
До 25-годишна възраст Свети Иван Рилски е овчар.
Първоначално рилският чудотворец постъпва в манастира „Св. Димитър“, под връх Руен.
Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия.
Приел монашеството, той се отдава на пост и молитва, като се установява в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир.
Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.
Славата му се разнася далеч от Рила планина, из пределите не само на България, но и на Европа.
Българският цар Петър I изминава цялото разстояние 500 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него.
Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля, според преданието обиден от златото, което държавният глава му предлага, като само му се поклонява отдалеч.
Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
След смъртта си през 946 година св. Иван е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днес (София).
Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е бил и канонизиран.
Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекували византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
