България и Русия постигнаха споразумение и одобриха създаването на проектна компания от инвеститори в АЕЦ Белене.
За целта бе подписан меморандум, с който до 4 месеца ще се формира консорциум, в който до момента участват два европейски енергийни гиганта.
Споразумението бе постигнато след среща между премиера Бойко Борисов и генералния директор на Росатом Сергей Кириенко.
След 30-минутния разговор с министър-председателя Кириенко обясни, че контролният пакет в проектната компания може да остане за Българския енергиен холдинг, а руската страна ще вземе такъв дял, какъвто й предложи България.
В момента говорим за 40-45 процента, посочи той.
Готови сме да поемем финансовата отговорност и в документите на тази проектна компания. Това е нашата отговорност.
Това означава, че тези рискове не ги поема българското правителството, а ги поемаме ние.
И на френските, и на немските ни партньори, и на българските подизпълнители ще се плаща съобразно с инфлацията, каза Кириенко.
Той повтори, че руската страна е готова да осигури стартовото финансиране на централата.
Кириенко каза, че премиерът Борисов е одобрил предложената от Русия схема.
Той обясни, че причините за ситуацията, в която са изпаднали двете страни, са свързани с отказа на България да инвестира в АЕЦ-а.
Когато през 2006 година е подписан договорът, България е поела ангажимент да инвестира 51% от стойността на централата.
Но днес, заради кризата, София не е в състояние да изпълни този ангажимент – това според Кириенко е сериозна промяна на проекта.
Това означава, че може да се намерят инвеститори, които са готови да направят това, каза още той.
Вторият проблем е свързан с това, че когато преди 4 години е подписван договорът, двете страни не са успели да се договорят по всички точки.
В договора беше определена цената на АЕЦ Белене по цени за 2006 година, които възлизаха на 4 милиарда евро, каза Кириенко.
Той припомни, че е подписано и съответно допълнение към договора, в което се казва, че цената ще се променя в съответствие с инфлацията, но в договора не фигурираше как ще се съгласува това поскъпване на цената.
Още тогава е било ясно, че цената от 4 милиарда е цена към 2006 година, но към 2015, когато централата вече ще бъде готова – тя няма да е същата, заяви Кириенко.
Водеха се много преговори, но този въпрос остана неразрешен.
Днес ние се оказваме в задънена улица, защото е ясно, че цената не е 4 милиарда и отсъстват съгласувани от двете страни правила, по които тази цена да бъде определена.
Затова днес ние с българското правителство се оказваме пред избор – или да прекратим проекта, от което губим и ние, и България. Вторият изход, който обсъждахме с премиера Борисов, е да намерим чужд инвеститор, категоричен бе президентът на Росатом.
По-рано вчера премиерът Бойко Борисов заяви, че няма да даде нито един лев от бюджета за строежа на втората атомна централа. България повече пари за Белене няма да дава. Това е категоричното ми мнение, подчерта Борисов.
Това провокира отговорът на Кириенко.
Договорът бе подписан през 2006-а, но след това бе направена грешка.
Грешката бе направена от всички, включително и от нас.
Отложихме окончателното разрешаване на въпроса с колко ще се промени цената, обясни той.
Кириенко каза, че по този въпрос е водена голяма дискусия.
Имаше един вариант да изчисляваме по българската инфлация, колкото ще бъде инфлацията през 2016 г., с толкова ще нарасне и цената. Но има и доставчици от други страни, които не зависят от България.
Имаше вариант работата на българските компании да се изчислява по българската инфлация, работата на френските – по френската, а на руските – по руската.
Но тук също има проблем, защото българските ни партньори ни казаха, ако не дай си Боже утре в Русия има 100% инфлация, защо да зависим от това.
В резултат на това този въпрос бе отложен, каза президентът на Росатом.
Кириенко обвини експертите, които си играят с цифрите, в безотговорност.
Когато дойде инвеститорът и каже, че това струва 6 милиарда и е готов да рискува за това пари, това е отговорна позиция.
Окончателното решение за цената трябва да се вземе от инвеститорите, които са готови да вложат пари, заяви Кириенко.
Нашата позиция е отговорна. Тя се състои в това, че ние сме готови да рискуваме своите пари.
Ние в лицето на Русия, на Росатом сме готови да инвестираме свои пари.
Ние сме убедени в ефективността на проекта. Затова, ако утре българското правителство поиска да финансираме всичките 100% от централата, ние ще се съгласим, каза той.
Ние сме готови изцяло да финансираме изграждането на станцията, защото сме убедени, че тя ще се изплати, подчерта Кириенко.
Той заяви, че ако България се откаже от АЕЦ Белене, може да загуби водещата си роля на износител на ток на Балканите, както и милиарди евро, които са готови да вложат чуждите инвеститори.
В АЕЦ Белене ще бъдат заети 8000-8500 работници. Кириенко обясни, че в Русия на всеки един работещ на площадката на АЕЦ се падат по 10 други заети на свързани с тази дейност отрасли – обслужване, машиностроене и т. н.
В България естествено ще бъдат по-малко, защото оборудването все пак е произведено в Русия, Франция и Германия.
Но според нашите оценки тук коефициентът ще бъде едно към пет или седем.
Това означава, че на всеки работещ на площадката ще има пет-седем души, работещи в свързаните отрасли, обясни Кириенко.
