Когато стъпиш на сцената, сякаш 500-те празни места в хисарското читалище „Иван Вазов” оживяват.
Всъщност те са винаги пълни на премиерите и представленията на „Театър без диплома”.
Но сега е време за репетиции.
Трудоемки, понякога продължаващи до полунощ.
Но това не е важно за публиката.
Артистите се готвят за нея.
За да я очароват – за пореден път.
Премиерата на новата постановка ще е преди празниците на Хисар.
„Вражалец”.
Една пиеса, много играна и любима на поколения, но сега под режисурата Стефан Попов тя добива друг облик.
Скучен вторник в още по-скучния през седмицата Хисар.
На сцената звучи смях.
Смее се Стефан, докато поставя сцените от пиесата.
Смее се.
Намира сили.
Идва от Пловдив, уморен, бил е на репетиции в Драматичния театър, имал е представления, преподавал е на студентите в Пловдивския университет актьорско майсторство.
Но… се смее.
Не се умори да го прави вече 25 години в любимия си Хисар.
Тук той е почетен гражданин.
Оценен за направеното в културата.
Пристига и доайенът в местната трупа – Таня Карагенска.
Как никога тази жена се се умори да бъде добра.
Как не загуби младежкия си ентусиазъм.
Забързана от училището в „Момина баня идва и Яна Попова.
Жената, която се превъплащава във всякакви роли.
Жената, която през годините научи колегите си от театъра на обич.
Спира рязко кола.
Слиза учиталката Радка Каракитукова.
В себе си я наричам „Фортуната”.
Тайно.
От всички.
Тя пък никога не се умори да бъде забързана, усмихната и да пръска положителна енергия около себе си.
След нея ситни една от дъщерите и – Светлето.
Най-новото попълнение в „Театър без диплома”.
Изтъкано от красота, финес и талант.
Тази година любимецът на всички – Симеон Марковски ще взриви публиката.
Както винаги изпълнява очарователно ролята си.
А Спиро Пановски – комедийния актьор, който залива публиката от смях.
И той ще обере аплодисментите.
На втарата ме посрещат топлите очии на секретаря на читалището – Георги Топузлийски.
Той по навик смята, че трябва да е строт.
Гордата му осанка вдъхва респект, тя обаче трае, докато Жоро се усмихне.
Зад него наднича адашът му – ветеринарният докто Георги Зафиров.
Той е човекът, който винаги се шегува и предава оптимизма си на всички.
Бавно, тържествено, с трепет на сцената пристъпва любимата на поколения учителка Славка Бойчева.
Тя пък е жената, на която с удоволствие всеки целува ръка.
Задъхана, едва успяла да се измъкне от работа пристига и Румяна Цъцарова.
Момичето, изиграло безброй годеници в пиесите.
Очарователна и игрива – заразява всички с енергията си.
Последен влиза Дечо Бойкински.
За него няма какво да се каже.
Просто Дечо – нашият Дечо.
Стоя зад завесата и наблюдавам репетицията.
Единствената ми мисъл е – няма такава сплотеност и обич.
Ето това е… любовта. Магията…
Наречена театър…
Красимира Гешева
