Гергьовден заедно с Великден е най-големият пролетен християнски празник, посветен на героя мъченик Св. Георги – покровител на овчарите и стадата.
Младият военначалник побеждава змея, въплъщение на злото, и така възстановява хармонията на битието.
Празникът е посветен на храбрите, затова у нас се чества заедно с Деня на храбростта и е празник на Българската армия.
Според фолклорната традиция днес се месят обредните хлябове, като най-големият се нарича на Св. Георги.
Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава.
Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот.
Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече.
Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: “Св. Георги обикаля нивите”, “Здравец за Гергьовден”, “Венец за агънцата”.
На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино.
Празнуват и всички именници – Георги, Герго, Гергана, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга и др., като посрещат гости в домовете си.
