Кметски наместник радва живота на възрастни хора
В центъра на хисарското село Мътеница една жена на средна възраст развява националното знаме. Тук местните никога не са виждали толкова хора накуп. За втора поредна година кметският наместник Бистра Герова организира народен събор. Скромничи и моли нищо да не пишем за нея. В Мътеница живеят по- малко от сто души. Средната възрастова граница е 70 години. Всички са пенсионери. Няма читалище, училище, поща, няма нищо. Само тъжните, обезкуражени очи на хората. Всички са пенсионери и живеят в изключителна бедност. Забравени и от хората, и от Бога, местните живеят скучно, сиво и на ръба на оцеляването си. Млади хора идват рядко, къщите пустеят, дворовете са потънали в бурени. Старите изкарват сутрин добитъка на паша и се захващат с градините си, копаят, поливат, плевят.
Ще направят консерви, за да оцелеят през зимата. Обикновено селото е потънало в тишина, толкова, че оглушаваш от нея. Само гръмкия смях на кметицата разцепва покоя на това прекрасно място и вдъхва капчица надежда на обезверените. Това, че тук живеят малко хора никога не е обезкуражавало Герова да се бори, напротив, давало и стимул и надежда. Не жаля сили, в най- смелите си мечти си представям Мътеница по- хубава, по-приветлива, искам да рзнообразя поне малко живота на хората. Те никога не са виждали празник през годините- казва Бистра. Хвали се, че най- после към китното селце, което е заобиколено от красива природа и се намира на 500 метра надморска височина Същинска Средна гора бизнесмени започнали да проявяват интерес. Предприемач от близкото село Житница ще издигне там пивоварна с хотел и ресторант. В горния край на селото скоро ще започне да функционира цех за биологично чисти конфитюри и мармалад. Вече има една изградена къща за гости, в проект е още една по идея на софиянец, който случайно попаднал тук и се влюбил в природата. Ще дойдат туристи, ще живнем и ние- вълнува се кметският наместник. Все- повече пловдивчани и столичани купували къщи, за да почиват през лятото в Мътеница. В единствения магазин местните влизат предимно да купят хляб. Рядко си позволяват лукса да похарчат левче за друго от и без това минималните си пенсии. Средства за належащи разходи и събития се намират от бизнесмени, които са инвестирали в селото. За жалост ние тук нямаме богати хора, разчитаме на външи. Много съм благодарна и на тях, и на общината, която отпусна пари за събора- казва Герова и допълва, че ремонти не се правят, защото по инвестиционната програма на общината няма отделени суми за Мътеница. В селото единствените работни места са в кметството и в магазина. Кметицата ще бъде благодарна, ако се отвоврят поне още няколко, за да се задържат млади хора. Някога Мътеница била населена изключително от турци и носила името Айрене. Когато башибозуците били изгонени след Освобождението хора от хисарските квартали Момина баня, от Веригово и от близкото Паничери се пресели тук. Заживели дружно стотици пришълци, правели седенки, хора, имало живот. Сега в Мътеница битуват само християни. Никога обаче не са имали църква. Нямало къде да запалят свещичка и да се помолят. Затова най- голямата амбиция на кметицата е на изгради православен параклис. Вече е в постоянни разговори с Панагюрската духовна епархия и със свещеника на съседното село Старосел отец Костадин. За богоугдното дело трябва да се намерят по груби сметки около 20 000 лева. Герова отново разчита на бизнесмените и на Бог. Ще ходя, ще струвам, но параклис ще издигнем- зарича се амбициозната дама. Споделя, че по натура е много борбена, и че няма да се откаже, докато не види селото такова, каквото си го представя в мечтите си. Материалното е на втори план. Като кметски наместник на най- малкото село в общината получава заплата от 450 лева, съпругът и Петко е пенсиониран шофьор, а дъщеря и Таня е безработна. Други доходи семейството няма. Кметицата обаче махва с ръка. Стига ми да виждам, макар и рядко проблясващото пламъче в очите на съселяните ми. Пламъче, което аз искам да запаля. Искам те да се гордеят с Мътеница и да я направя желана туристическа дестинация. Знам, че мога. Ще стане. Тогава ще има и посетители, и работа, и радост в очите на хората. Това ми е достатъчно- заявява Бистра и като една съвременна Жана Дарк се впуска да спасява селото си. Красиво място, забравено от хората и от Бог. Място, което започва да се възражда благодарение на амбициите и безкрайния ентусиазъм на Бистра Герова.
Красимира Гешева
Източник: Вестник Новият глас
