Когато на премиерата на хисарския Театър без диплома актьорите се покланят, обикновено призовават режисьора си да излезе на сцената.
Рядко го прави.
Той има най-голямата заслуга за аплодисментите на публиката.
Той е човекът, който цял един сезон поставя пиесата, наставлява, обяснява, показва, до безкрайност.
Работата, и неговата, и на артистите остава скрита.
Всичко е в името на Нейно Величество Публиката.
В тази приказка обаче иде реч за друго.
В нея ще разкажем за неуморимия дух на Стефан Попов, за безсънните нощи, за гнева, яростта, усмивките и смеха му.
Стефан Попов.
Не го величаем.
Не го хвалим.
Той е просто нашият Стефан.
Преди години на репетиции изригваше и от последния ред на залата в читалище Иван Вазов скачаше, тичайки по седалките, бълвайки огън и жупел.
Сега е помъдрял… и улегнал.
Няма премиера, на която Стефан да не пристигне задъхан от Пловдив и да не поднесе на всеки актьор посвещение и цвете.
Няма момент, в който той да не изразява обичта си.
Няма миг, в който да не декларира любовта си.
Към всеки един.
Обикновено Стефан е изморен.
Намира сили и изслушва личните проблеми на всички.
Целува ги, утешава ги с прегръдка, разбира ги, съпричастен е.
Себе си винаги оставя на заден план.
Като че ли актьорите вече са свикнали.
Идването на репетиция започва с един въпрос- Къде е Стефан.
Той е човекът, който повече от 28 години вдъхва кураж на местните самодейци и ги кара да вярват в себе си.
Той подклажда онази магия, в която всеки един от артистите вярва.
Той…
Наскоро една от актрисите сподели, че и е хрумнало да се откаже от участие в пиесите.
Не защото не обича сцената, а защото няма време.
Когато споделила това с режисьора, очите му потъмнели.
Когато се поклонила на публиката, мислейки, че е за последен път, видяла блясъка в очите на хисарчани и безрезервната им подкрепа.
Тогава си казала – Боже Господи, как ще живея сама – без тях.
И… останала.
Същият този въпрос си задал и Стефан Попов, когато преди 28 години секретарят на читалището Георги Топузлийски го закарал в курортния град просто да види местните самодейци.
От тогава Стефан не спира да ги гледа…
С обич и любов.
Красимира Гешева
