На 20 юли Българската православна църква почита паметта на Свети Пророк Илия, старозаветен пророк, който е сред първите, прогласил вярата в единния Бог.
Християнската църква го нарича още от древността Пророк и Предсказател на великите Божи дела, Ангел в плът и Предтеча на Второто Христово Пришествие.
Пророк Илия живял около 900 години преди Рождество Христово и бил родом от Тесвия в Палестина.
Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък.
Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч.
Това обяснява и името на Пророк Илия, което означава Сила Господня.
Денят на Свети Пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници.
Много от православните храмове у нас, особено в Тракия и в Странджа Сакар, носят името на Пророк Илия.
Вярващите почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари.
Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота.
Заради силата, която притежавал, нашият народ го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник.
В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели.
В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба.
На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за Свети Пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.
Най-честити на празника са именниците и занаятчиите – кожухари, самарджии, фурнаджии, защото Свети Пророк Илия е техен патрон – покровител.
На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей – символ на сушата.
Този празник в България носи и друг знак, не по-малко огнен – Илинденско преображенското въстание от 1903 година.
Това е една от най-пламенните и трагични истории в историята на страната ни по време на турското робство, тежка последица от решенията на Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война.
По стар стил този ден е бил на 2 август, когато се е отбелязвал Илинден.
Но независимо, че не е точната историческа дата денят на Свети Илия е повод да сведем глава пред героизма и самопожертвователността на въстаниците, които, уви, споменаваме веднъж в годината.
Според послендото изследване на Романтизма в българската история и литуратура – За понятията Романтизъм, Романтически, Романтично [Виж Иван Пейчев: Романтична формация, романтически мотиви, Пловдив: ИК ЦУМ, 2010], крушението Илинден е краят на романтическия период в историята и литературата ни и начало на Новоромантизма с преобръщането на гледната точка към вътрешния субективен свят на модерния човек.
Според поверието пък на Илинден морето се преобръща към зимата.
На този ден морския бог взема задължителните си жертви.
