Димитър Рашков е роден през 1954 година в Карлово.
Художник и склуптор, общински съветник в ОбС Карлово.
Завършил е Художествена гимназия, след това Художествената академия в София.
С поредица изложби у нас и в чужбина.
– Г-н Рашков, върху какво работите сега?
– В момента както винаги, работейки изпитвам огромно удоволствие.
Моите си безкрайни теми като митологията ги творя и сега.
Отново се върнах към тези приказни истории на гръцката митология и се родиха доста неща по тая тема.
Направих си подарък, както всяка година си правя подарък, тази година си направих един стрелец.
Аз съм зодия Стрелец.
Направих си една Горгона от любов към жените, тя стана много хубава и нежна.
Любимите ми попове пак се появиха, много весели, приятни и мили.
Винаги с огромно удоволствие се обръщам към тях, защото те са много жизнени, пълни с изненади и пороци.
– А онези ваши стари любови – виното и лозата?
– Не, не съм правил вино и лоза, защотоне съм си изпил пилина още.
– Разкажете за пелина. Вие сте прочут – винар в Карловско и винаги с огромно удоволствие приятелите ви споделят, че сте голям майстор?
– Не остана време да свърши виното, защото в момента, в който свърши зареждам още.
Виното трябва да се прави с голяма любов и да не се прекъсва традицията.
В моя дом тя е над 40 години, баща ми му е майстора.
Истината е, че всяка година първо трябва да се направи добро вино, да се съхрани една година.
Аз правя бяло вино.
Взимам от добри прлиятели винари доказали качеството си гроздя.
Правя и червено вино.
Правя наложен пелин.
От пролетта, когато се появят първите билки, това е еднин много важен момент, аз започвам да ги събирам.
Слагам 20- на билки, само 4 – 5 поръчвам от аптеката, защото не виреят по нашия регион.
Мои набори казват, че слагам вече повече билки за мерак.
– Имате ли вече нужда от такива билки за мерак?
– Ами промениха се жените.
Ние си оставаме същите, ама жените нещо станаха по- кротки, пък не бива.
– С какво вино се черпи хубавата жена?
– Хубавата жена се черпи с хубаво вино.
А пък мъжа като се черпи важно е да предава настроението чрез очите си, да я гледа в очите и да си отпива, тя така ще поглъща хубавото вино.
Разнежва семъжът, стопля му се душичката.
– Каква е хубавата жена в очите на твореца Димитър Рашков?
– Ами… Аз вече толкова години ходя ерген.
Не знам.
Искам да бъде усмихната, лъчезарна , дива, луда, малко в хубавия смисъл хулиганка, да обича да пътува, да не се мръщи. Може и да не умее да готви, щото аз пък умея страхотно да готвя.
Трябва да има непрекъснато движение, както във физически, така и в духовен смисъл.
Трябва да има постоянна комуникация.
– А с какво се гощава хубавата жена?
– Аз различни жени познавам, знам коя обича повече лук, коя с по- малко, коя с повече подправки, коя без и това, което приготвям им харесва.
– Вие сте доста известен склуптор, канили са ви в чужбина, какво ви задържа толкова години в Карлово?
– Това спокойствие, в което се намирам е прекрасно.
Денят ми започнва твърде рано, бюквално към 4 часа сутринта ставам, печката вече си бумти, затопля ми се ателието и аз започвам да работя.
Имам няколко много добри приятели, с които мога да си поприказвам, добре е също да си опитваме наистина от виното и отново да си вляза в ателието.
Ограничил съм посещенията при мен доста.
Няколко души могат само да идват.
В себе си съм решил преди много години, че човек трябва да има самоняколко души до себе си, много познати можеш да имаш, но приятелите трябва да се се доказали във времето.
Аз имам такива приятелиот детските си години.
В Карлово най- общо казано ме задържа това и тишината, спокойствието, няколко души приятели и самата природа, планината, която виждам от прозореца си.
Планината, на която съм направил десетки, стотици рисунки.
– Кое ви вдъхновявада творите?
– Няма вдъхновение.
Има работа,просто работиш.
Няма музи, няма вдъхновение, няма нищо, вървиш, мислиш постоянно, ако не работиш физически и не изпълняваш една работа ти я моделираш в съзнанието си.
– А през годините не ви ли е блазнила мисълта да приемете поканите от чужбина, да бъдете много богат, да бъдете много ухажван?
– Имал съм възможност, знам какво е да имаш пари, знам какво е и да нямаш пари.
Дори и да броиш стотинките, голяма работа.
Важно е така да си си организирал живота и да си повярвал в себе си, че да си щастлив.
Първо е важно да свършиш добре и организирано работата си, да се разпланиш с леярите си, с майстора на рамки, на всичко, защото изкуството иска тези жертви, а е много приятно да се жертваш за него.
Другото не е толкова важно, може да се гладува, не е страшно, даже е полезно.
– Вие щастлив човек ли сте?
– Да, щастлив човек съм.
– Липсва ли ви нещо тук, в Карлово?
– В Карлово не ми липсва нищо.
Но безумието на карловци по някакъв начин, ако може да се оправи, ще е добре.
Опитвал съм се, но не успях.
Много страшно са се барикадирали в своя еснафлък, това е много дълга тема.
Това е нещото, което ме ядосва.
Ако ме питате дали мразя нещо, мразя точно това.
Безумието и това еснафско мислене в хората.
Това е нещо, което мразя и другото, което мразя е тъщата си.
– Тя е обаче бивша тъща?
– Да, бивша тъща, да.
Иначе аз по принцип си обичам хората.
– Защо станахте общински съветник?
– Аз буквално се провали в предния мандат.
Не успях.
Тогава бях главен художник на общината, с една страхотна прорама.
Провалих се поради това, че нямах възможност да изпълня тази програма.
Тя така и не видя бял свят, защото не успя да бъде финансирана, по независещи от мен причини.
Благодарение на приятелите от Ротари клуб успяхме някои неща да свършим.
Сега в този мандат имам амбицията да помагам с каквото мога.
Примерно никога не бих вдигнал ръка за продаване на общинска собственост, против това съм.Ако мога да повлияя разбира се, но там се чуствам самотник.
– Сработихте ли се вече с новия кмет Емил Кабаиванов?
– С него се познаваме от предния мандат.
Още съм резервиран.
Приемам, че неговите думи, че се е променил и поучил от грешките си са истина.
И се надявам да е така, за да имаме едно добро управление и една добра община.
Пожелавам му да бъде много гъвкав и да докара по някакъв начин средства в общината.
Но му препоръчвам да се опре на професионализма на хората в града.
Красимира Гешева
