С Велики понеделник – първият понеделник след Цветница, започва Страстната седмица, последната от земния път на Исус Христос.
Според православния каледар всеки ден от тази седмица е Велик.
Това е и времето, в което православните християни изпълват дните си със смирение, захранват вярата си и защитават единството.
През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва – в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение.
На Велики понеделник Исус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа.
Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците.
Затова на Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение.
В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника.
На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве.
На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.
Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие.
След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“.
После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете“.
След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден.
Велики четвъртък е и най-очакваният ден през Страстната седмица от децата, защото се боядисват яйцата за Великден.
На този ден се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе.
Това яйце се боядисвало първо в червено.
С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве.
Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота.
Велики петък, известен още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Исус Христос, и е посветен на неговите страдания.
На Велики петък не се прави нищо – разрешено е само да се рисуват боядисаните вече яйца.
На Разпети петък не се яде нищо, пие се само вода.
Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки.
На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб.
Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравят с „Христос воскресе!“, а отговорът е „Воистина воскресе!“.
