Проф. дфн Светлозар Игов е тазгодишният носител на Вазовата награда, отличието литераторът получи на церемония в къща музей Иван Вазов вчера.
Пред колеги от Пловдивския университет, който организира специален транспорт за събитието до Сопот, Игов се върна далеч назад в спомените за първия си досег с града на Вазов. От Сопот пазя една от най-скъпите ми снимки.
Тя е от 1952 година.
Правена е в родната къща на Вазов, където на стълбите сме се снимали с майка ми и баща ми.
Те бяха учители и водеха ученици на екскурзии тук и в съседните Карлово и Калофер.
Току що бях прочел Под игото и исках да попия атмосферата от къщата на Вазов с чемширите в двора.
30 години по-късно аз се върнах, за да въведа този пейзаж в моите изследвания за Вазов.
Ето какво съм написал в Историята на българската литература:
Сега, когато моят размисъл за Вазов трябва да завърши, съзнавам, че за него не може да се говори с академично спокойствие, макар че делото му се нуждае от много изследователско търпение.
Още по-малко може да се говори за Вазов без вълнение тук, под могъщата сянка на Балкана, сред уюта на сопотските дворчета, край незабравимите пейзажи на Стрямската долина, където дойдох да допиша своя портрет за Вазов.
В скоби съм отбелязал, че това е 8 юли 1980 година.
Имам и една малко тайна връзка със Сопот, каза още проф. Светлозар Игов.
Няколко лета – през 1996, 1997 и 1998 година, идвах тайно да пиша в Сопот.
Идвах тук, тъй като никой не ме познаваше в Сопот, няма писателски клубове, ресторанти, познати и човек може да се уедини.
Знаех само Цветанка Неделчева от музея Иван Вазов, и Елена, библиотекарката, която тайно ми даваше книги.
Не е случайно, че тези български титани – Левски, Ботев и Вазов, са родени в тези три градечта.
Те са като три съседни скъпоценни камъка в бисерната огърлица на българските градчета, от които лумва пламъка на Българското Възраждане, каза още проф. Игов.
Не е случайно наистина, че тези титани на българския дух, на българския блян и слово, са родени тук – в Карлово, Калофер и Сопот.
