Този репортаж не е като другите.
Той не е професионален и безпристрастен.
Когато отидох да го пиша бях настроена просто за темата: Музикалните таланти на Хисар.
Материал.
Дописка.
Една от хилядите, които всеки журналист пише по задължение.
Понякога и с досада, уморен от постоянната си заетост, нескончаемите новини и вечната си ангажираност.
Точно в такова мрачно настроение се срещнах с Виктория Главчева.
По убеждение, че за талантливите деца трябва да се пише и те трябва да се толерират.
На фона на избухналата преди ден обаче бомба на бургаското летище и на трагедията за България и Израел темата за талантите като че ли леко избледня в сетивата ми.
Безразличието ми трая само миг.
Докато видях лъчезарната усмивка на Вики.
В себе си тайно я кръстих Маслинката.
Толкова одухотвореност излъчваше усмивката на това малко, невинно и далеч от драмите на света дете.
Очакваната свенливост я нямаше. Вики разказа, че пее от 4-годишна и се гордее с това.
Открила я една от госпожите в детската градина.
Сега е на 12 години.
Завършила е училище с отличен.
Няма гадже обаче, защото не намира много общи неща за разговори и обсъждане с момчетата на своята възраст.
Веднъж в седмицата ходи на обучение в Пловдив при музикалния педагог Теодора Чернева.
Пее в групата на известния хисарски педагог в СОУ Христо Смирненски Иван Димов.
По детски откровено споделя, че Мариана Попова и Нора Караиванова са любимите и певици и иска да стане поп, рок и джаз изпълнител, когато порасне.
На Международния конкурс в Пазарджик през май Вики е спечелила първа награда с песента Както съм Била на Нели Рангелова и с друга песен на Лайза Минели.
От международния конкурс във Велинград детето – талант донесе бронзов медал.
Предстои участие в края на октомври на Международен конкурс във Велико Търново, където ще изпълни български и италиански песни.
Трудно е по време на подобна икономическа криза да се поддържа таланта на едно дете, особено когато е от провинцията, споделя майката на Вики Евгения Главчева.
Свързано е със средства и време.
Уклончиво и непълно отговаря на въпроса ми как оцелява таланта на Вики в малкия град, където неминуемо се проявява злоба и малко завист.
Опитвам се да не мисля за това, защото детето е достатъчно позитивно и възпитано така, че да не обръща внимание на негативните неща.
Вики е боец, побеждавала е в много трудни конкурси, а това е плод на нейния талант и много упорит труд.
Тогава когато нейните съученици играят, тя пътува, пише домашни, ходи на репетиции, горда е майката.
Евгения приема сериозно таланта да детето, когато видни музиколози настоятелно я молят да се обърне внимание на верния слух на момичето.
Така започват безкрайните репетиции, ходене на уроци, радостта от победите в конкурсите.
Споделя, че цялото семейство подкрепя усилията на малката, която неуморимо работи и е повод за гордост на целия град.
Изказва благодарност на община Хисар и на кмета Пенка Ганева, която е подпомогнала с транспорт децата за пътуването до Пазарджик и винаги е подкрепяла музикалните таланти на града.
Особено горда е Евгения със спечеления Гранд При за най-добър млад изпълнител на община Хисар.
Вики е участвала и в концерт на живо с пловдивския Биг Бенд миналата година.
Беше любов от пръв поглед, тя в оркестъра и той в нея.
Останахме очаровани, а Вики беше най-малкия изпълнител, разказва още Евгения.
Свършваме с репортажа.
Автор: Красимира Гешева
Тръгвам си, забравила умората, досадата, жертвите на бургаското летище.
Усмивката на Вики ме е заредила.
Тя зарежда всеки, който е готов да погледне позитивно на живота.
Като това дете, чиито очи и лъчезарност могат да свалят всяка маска и да отворят душата за истинското и непреходното – за таланта, за духовността, все ценности, които в днешно време са рядко срещани.
А когато ги срещнеш не можеш да не им се възхитиш.
