Преди дни лидерът на Движение България на гражданите /ДБГ/ Меглена Кунева и областният координатор Дани Каназирева се срещнаха с жителите на Хисар.
Те представиха екипа, на който ще разчитат в курортния град.
Меглена Кунева даде специално интервю за Karlovo-Online, в което коментира политическата и криминогенната обстановка в страната.
– Г- жо Кунева, не мога да не ви попитам какви са първите ви впечатления от хората на Хисар?
– Това са хората на България.
Това са хората, за които искам да работя и в Хисар намирам още потвърждения за това, че си струва.
Че ние си струваме да работим един с друг.
Аз нямам никакви колебания да кажа на хората, че вярвам в тях.
Не искам да има посредници между нас, искам да говорим директно.
Нищо друго не може да ме мотивира толкова в правенето на политика, колкото такива срещи.
Тази среща в Хисар не беше тежка.
Има много негативни срещи.
– Какво казват хората на тези негативни срещи, от какво се оплакват?
– Това са срещи, на които не можеш да предложиш решение на проблем, който хората искат веднага да бъде разрешен и да почувстват резултат.
Обикновено това са ниски работни заплати, безработица, все повече безработица.
Безотговорно е да кажеш – ето, от утре аз ще направя така,че да нямате проблеми или пък от утре аз ще направя чудеса и изведнъж да дойдат едни инвеститори.
Няма да дойдат.
Докато няма честни обществени поръчки, докато ние не мотивираме хората да бъдат предприемачи, а за да бъдат такива те трябва да знаят на какво разчитат – че банките няма да ги скубят, че лихвите ще бъдат поносими, че няма да ги разпращаме от единия до другия край на държавата за справка, че ще им връщаме ДДС-то редовно.
Това за мен са много тежки въпроси.
Защото ги виждаш, че се отказват, виждаш ги, че не искат да се борят.
Така загиват.
– Вие няколко пъти споменахте, че давате аплодисментите си за магистралите, които прави сегашното правителство. Това ли е единствения позитив, който виждате в управлението на ГЕРБ днес?
– За съжаление да.
Защото не се подобри държавното управление като цяло.
Не се подобри диалога с хората.
Не говоря за медийното присъствие, те него го докарват.
Но диалога с хората, чуваемостта не се подобри въобще.
Не се обърна внимание на истински важните сектори, в които никой не може да замести държавата.
Здравеопазване, образование, самата държава, администрацията, която трябва да ни направи и одобри проектите, да предложи най-доброто решение в съвременния свят се провали.
Провалиха се в сигурността за съжаление.
Виждаме какво става по отношение на корупция, организирана престъпност.
Даже не говоря за доклада от Европейската комисия.
Идете в едно малко село, особено ако има смесено население с ромски етнос и ги попитайте сигурни ли се чувстват.
– Всички опозиционни партии хвърлиха камъни върху правителството заради атентата в Бургас. Вие какво мислите, по някакъв начин може ли да бъде упреквана държавата за кървавата касапница на летището?
– Първо искам да кажа, че това може да се случи във всяка държава и може да се случи по всяко време.
Въпросът обаче, който трябва да си зададем е всичко възможно ли направихме, за да не се случи тази драма.
Имаме ли целия онзи списък от мерки, които всеки път без изключение прилагаме професионално.
Например, това, което чета ме смущава.
Пише се, че не сме подготвени, че е нямало достатъчно охранителни мерки на летището.
Ние, в България на гражданите, имаме много добър специалист по тези въпроси.
Той дойде преди две седмици от Ирак.
Казва се Даниел Митов и отговаря за външната политика.
Ирак, знаете какво място е, знаете колко е опасно.
Той казва: Няма друг начин да се открие бомба освен с кучета.
Вие виждали ли сте някъде кучета да бъдат развеждани в България, както ги виждаме по много летища по света.
Дори когато има израелски туристи и очевидно те са обект на нападение навсякъде дали е имало охрана и обърнато ли е внимание.
Въпросът е дали има риск и как оценяваме риска.
Аз имам чувството, че наводнението в Бисер, пожарите, а сега този акт колкото и да са различни по природа, имат един и същи въпрос: Компетентни ли сме, кадърни ли сме, подготвени ли сме, направихме ли всичко необходимо, как оценихме риска и как се правихме с него?
– Няколко пъти споменахте, че държите особено на своята принципност и не бихте влезли в задкулисни игри и коалиции. В тази връзка, смятате ли, че другите партии се страхуват от вас?
– Нека аз да не определям чувствата им.
Но това, което се случва в момента с този опит за поправка на закона Антикунева на мене ми е патетично смешен.
Да се хвърлят такива усилия…
Това впрочем не е за първи път.
Спомняте си, че по време на президентската кампания се опитаха някои хора да измислят, че аз нямам право да се кандидатирам, което също беше смешно.
Жалко е, тъжно ми е, че това, което гледат останалите страни, защото процеса се наблюдава, ще си кажат явно на управляващите не им понася демокрация и се опитват па някакъв начин вместо да искат да има по-голямо състезание в политиката да я ограничат.
Това е монопол.
Такъв има и в икономиката и, в политиката, някой явно много силно се опитва да върне Член Първи на Конституцията от едно време.
Той гласеше, че само една партия може да е ръководна.
Сега го модифицираме – само партия, която има пари, само партия, която владее медиите според някои има право да управлява.
Но не е такъв света.
– На каква позиция се виждате на следващите парламентарни избори?
– Моят девиз е: Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.
– Много хора ви поставят на премиерското място?
– Не се концентрирам върху мечти за пост, а в план за работа.
Аз имах предложение за това как трябва да работи президентската институция.
Например: Да се съберат трите институции – парламент, правителство и президент и да направят един план за работа какви закони трябва да се приемат.
Тогава нямаше да се стигне до тоя цирк със закона за горите вероятно.
Аз съм готова и сега да кажа какво трябва да направи едно отговорно управление.
Като начало да си направят плана по забележките от евродоклада, защото при тази корупция и организирана престъпност ние нито ще имаме икономика, нито ще можем да задържим младите хора.
Сега се разделих с едни младежи, медици, които казват: Ще напуснем България не защото нямаме хляб, а защото ни омръзна да гледаме нечестни конкурси.
И така е във всичко.
Не става въпрос само за хора с високо образование.
Един човек, който строи, който лепи плочки също трябва да се чувства добре.
Когато труда му е оценен с уважение и справедливост, той ще иска да остане и да работи.
Всеки има нужда от глътка справедливост и именно за нея аз се боря.
