ГЕРБ са първото управление със запазена водеща позиция след цял мандат, казва социологът доц. Мира Радева, собственик на Институт за социални изследвания и маркетинг /бивш МБМД/.
Какво още казва Мира Радева в едно релефно интервю за Plovdiv-Online:
Рейтингът на Станишев е наполовина на този на Борисов.
Меглена Кунева имаше своите 5 мин. слава, липсва й харизмата на лидера.
Яне Янев е от типа на Жорж Ганчев, Марешки е по-скоро трагикомичен.
Половината от хората нямат мнение за референдума и няма да гласуват.
Основната слабост на кабинета е икономическата политика.
– Много от проучванията твърдят, че се скъсява дистанцията между ГЕРБ и БСП. Има ли такава тенденция според вас?
– Като почнат мои колеги с тези помпозни изказвания Скъсява се дистанцията, скъсява се дистанцията – 7%, 5%, 2%, а Кольо Колев от Медиана през октомври даже каза, че ГЕРБ и БСП са равни. До момента това е най-стабилното управление на страната като рейтинги. За сравнение Иван Костов през февруари 2001 г. беше бит от несъществуваща политическа партия – партията на Царя. Ние открихме още през октомври, че Симеон Сакскобурготски има потенциал да го бие с евентуална формация – това беше социологическо попадение, защото на този етап въобще не знаехме, че ще има такава политическа сила. Още от 2003 г. БСП като електорален потенциал беше качило над НДСВ, а в началото на 2005 г. беше съвършено ясно, че БСП ще спечели изборите – никой не е имал съмнения. През 2009 г. Станишев дишаше праха на ГЕРБ. Във всички тези случаи управляващата партия е имала губеща позиция, а като електорален потенциал е водила най-голямата опозиционна партия, която е имала и по-добър резултат след това на вота. Първото управление, което и в края на мандата запазва позициите си на водеща политическа сила, е това на ГЕРБ. Това е първото управление, което като рейтинги не губи от друга политическа сила и е в много по-стабилна позиция, отколкото всички техни предходници, изкарали пълен мандат. Не го казвам, защото съм симпатизант на ГЕРБ, а защото е исторически факт. Същото може да се каже и за премиера Бойко Борисов – рейтингът може да му е паднал, но при другите политици е паднал още повече. Политическата класа така се движи – всички падат заедно. Рейтингът на Сергей Станишев например е наполовина на този на Бойко Борисов. На първите пет места са все политици от управляващата партия. От тази гледна точка изборите през юли са доста неопределени, защото имаме нова ситуация, която не ни се е случвала и е трудно да прогнозираме. Спомням си през 2009 г. имаше серия заклинания на социолози – Кольо Колев, Кънчо Стойчев, Андрей Райчев – те всички твърдяха, че ще има коалиционно управление, но то не се случи. Не казвам, че няма да има коалиция, а че към настоящия момент не можем да го твърдим.
– Ако ГЕРБ губи поддръжници, бихте ли посочили на кои решения на правителството се дължи това?
– Според мен основната слабост на този кабинет е икономическата политика. Още от първия момент през 2009 г. те стартираха изключително несериозно и това стана техен родилен белег. С това се родиха – с това ще си отидат от власт – липсата на адекватни икономически решения. Икономика, в която растат депозитите и падат инвестициите, е икономика на стагнацията и икономика на безнадеждността. Тя ограничава работните места и всички ресурси на практика. Най-смешното беше, че през 2009 г. се спряха плащанията към всички, спечелили европейски програми, с аргумента, че проектите не били честно спечелени. С това икономиката бе вкарана в негативна спирала. За 4 години този лош подход не можа да се изживее. Факт е, че имаме по-добро усвояване на европейските фондове, но начинът, по който се решават търговете – с най-ниската цена, не вкарва достатъчно ресурси в икономиката. Като се има предвид, че парите от най-ниската цена са тези, които влизат в българската икономика, не смятам, че това трябва да е водещият критерий при търговете. Ако спестяваме наши, български пари – добре, но когато става дума за европейски фондове задължително трябва да се стараем да има и други критерии – каква е фирмата, качеството на работата й, какви други обекти е приключила – изобщо да се гледа цялостната биография. По принцип този критерий най-ниска цена ни вкарва в икономика на бедността и в никакъв случай това не е добър подход. Защото вкарвайки малко пари – това значи малки заплати, малко потребление, малко вторично развитие на икономиката. Другият проблем на това управление от самото начало е, че то е управление на стагнираната администрация. Държавната и общинска администрация са толкова затлачени от бюрокрация, от затруднени процедури, от страх, че ако работиш може да сгрешиш, че в крайна сметка се стига до липса на действие. Всичко това води до недоверие в икономическата сфера, затова хората не инвестират, а си влагат парите на депозити.
– Недостатък ли е, че премиерът Бойко Борисов променя решенията си?
– Това, в което упрекват Бойко Борисов, че често си сменя позицията – веднъж каже едно и след 2 дни вече го е променил, за мен не е голям дефицит. Все пак говори затова, че той не е самовлюбен, не е толкова самоуверен, че е склонен да се вслушва в гласа на хората, че е непосредствен, спонтанен и няма задна мисъл. Такъв тип поведение по принцип се приема от хората. Имали сме примери на политици, които стоят като стълбове да показват някакъв път – хората ги подминаха и ги забравиха.
– Чуха се мнения, че за референдума за АЕЦ Белене ще се дадат едни 20 млн. лв., за да могат ГЕРБ и БСП да преброят редиците си. Как ще коментирате?
– Това е нелепо, защото според мен единственият, който може да спечели от този референдум, е БСП. Смятам, че повечето хора са неориентирани – нашето последно изследване от септември показа, че 42 на сто от хората не знаят как да отговорят на въпроса, 32% са за, а 22 на сто – против. Това означава че почти половината от хората нямат мнение и вероятно няма да отидат да гласуват. Вярно е, че има 22 %, които симпатизират на позицията против, но всички партии, които са против изграждането на нова ядрена централа, са и против референдума. Така че най-вероятно те ще се влеят в редиците на негласуващите, защото за да не мине референдума е най-добре въобще да не отидеш да гласуваш. И тогава онези, които ще отидат до урните ще бъдат основно симпатизантите на БСП, които ще си преброят редиците. Но какво ще си преброят – те пак ще бъдат в равнище на минимално участие.
– В кондиция ли е БСП да се изправи на изборите срещу ГЕРБ след изтощаващия сблъсък Станишев – Първанов на конгреса?
– Моето лично усещане е, че Станишев излезе доста категоричен победител и с дивиденти от тази ситуация. Освен това стана председател на Партията на европейските социалисти /ПЕС/. Според мен Станишев много добре владее вътрешно БСП и има достатъчно аргументи да я закрепи около собствената си личност. Според мен истинският проблем е дали хората ще се доверят за втори път на управление с премиер Станишев. Тук става дума за личностно противоборство и харизма. Тъй като БСП е в някакво винаги проблематично състояние, ГЕРБ също са доста безцветни – тук – там проблясва някой, излиза, че на тези избори ние трябва да изберем между това да бъде премиер Бойко Борисов или премиер Сергей Станишев. Те и двамата работят за съществуването на това персонално противоборство – от самото начало Бойко не напада Първанов, а Станишев. Всъщност атакувайки се един друг лидерите взаимно се легитимират и очертават границата на политическата конфронтация. Спомнете си през 2011 г. по време на президентските избори как и Бойко, и Станишев неглижираха Меглена Кунева, не я споменаваха, с което я изкараха извън борда. Тя тотално пропадна от публичното внимание, защото беше ясно, че изборът ще е между кандидата на ГЕРБ и претендента на БСП. Важно е да си даваме сметка, че в това някой да ти се опъне, има нещо много добро за теб – това те прави силен и показва, че ти си големият претендент. В този смисъл личното им противоборство, личните акценти, личните внушения, личния начин на изразяване ще бъдат от огромно значение. Ясно е, че ще има или управление на Станишев, или управление на Борисов – и хората трябва да изберат между тези два варианта.
– Кой печели от двамата?
– За момента категорично печели Борисов като съдим по рейтинга. Колкото и да изглежда противоречив – той внушава сила и решителност повече отколкото Станишев. Разбира се, доста между редовете Станишев се опитва да прокара тезата за експертно управление, защото си дава сметка, че личното противопоставяне на двата образа не е много в негова полза. Поради тази причина БСП ще се опитва да налага тезата за експертно управление. Само че, за да направиш една оферта привлекателна за избирателите, трябва да посочиш кой ще е носител на тази идея и в този смисъл също там има една голяма неяснота.
– Има ли вероятност партията на Меглена Кунева да стане изненадата на тези избори?
– Според мен Меглена Кунева изживя своите 5 минути слава на президентския вот през 2011 г. – тя тогава имаше наистина голям потенциал. Струва ми се, че сега тя си запазва позициите, но не е достатъчно убедителна. Аз знам много добре какво й липсва на Меглена Кунева – като че ли харизмата на лидера, на решителния, на волевия човек, който казва Така ще се случат нещата. Не забравяйте, че властта винаги е била свързана с пълководци – с хора, които внушават респект, сигурност и казват Точно оттук ще вървим. В този смисъл силата на това излъчване липсва на Кунева, а не е и много ясен експертният й екип – хората около нея. Продължава всичко да е концентрирано в нея. Смятам, че ще има изненади на тези избори – все ми се струва, че нещо може да се случи около младежкия вот – от медии в интернет пространството и в социалната мрежа. Но не знам дали ще бъде достатъчно силно и голямо, за да застраши позициите на основните политически играчи.
– Може ли да възникне нова политическа сила, която да помете всичко?
– Аз непрекъснато очаквам появата на нови политически сили, но чак да помете всичко не ми се вярва. Но представете си една Партия на пиратите в Германия, която надхвърли 10 %. Тя е нещо доста подобно на организиращите се във Фейсбук движения. Ами Анонимните какво са? Това е заявка за власт без лице. Моята теза е, че е съвсем логично те да са анонимни и без лице, защото и противникът в световен мащаб изглежда анонимен и без лице. Защото се твърди, че всъщност големите корпорации и октопод от преплетени икономическите интереси се крият зад правителствата и реално те са марионетни кукли, на които други дърпат конците. Възможно е да има много нови политически предложения, но проблемът е дали те ще минат бариерата от 4% или ще имаме голям разпръснат вот както през 1991 г. Тогава 25 на сто от вота пропадна заради многото партии, които бяха под 4 % . Възможно е както през 2005 г. да имаме 7-8 партии, което задължително ще означава някакъв вид коалиция. Има вероятност и Бойко Борисов да успее да се организира и да влезе с някакъв вид мнозинство.
– Как смятате, колко от десните избиратели ще подкрепят традиционната десница?
– Десните избиратели са абсолютна митология. Десните избиратели са едни от най-активните, те са силно политизирани и гласуват. Само че още 2001 г се отляха от старата десница и гласуваха за НДСВ и за Царя. От данните по райони се вижда, че там, където СДС е имал най-силен вот, след това той е отишъл за НДСВ. След това се преляха в ГЕРБ, така че в момента десните избиратели са при ГЕРБ. Колкото до така наречената традиционна десница – тя доста се е стопила и това е нормално. Във Франция партии около 2% никой не ги брои, но тук ние сме се вторачили в Иван Костов. Причината е, че той е бил премиер – това беше силно управление, което направи една от най-решителните реформи в страната, той като личност излъчва силно харизматично персонално присъствие и има една малка група твърди симпатизанти, които продължават да го подкрепят и ще го правят докато е жив. Но това съвсем не означава, че той има голям потенциал за управление. Според мен той имаше звездния си миг в този парламент, защото оглави важни комисии – дадоха му се доста големи възможности. Иначе традиционните десни избиратели отдавна не са избиратели на старата десница – те гласуват за партия с дясна европейска прозападна политика, но която има потенциал да управлява. Няма логика да гласуваш за някой, който няма да има значение за твоя живот в бъдеще, който няма потенциал да материализира идеите си, а това е смисълът на управлението.
– Ще прескочат ли бариерата по-малките партии като РЗС на Яне Янев с Веселин Марешки и Атака?
– За мен тази комбинация Янев и Марешки – Ярешки дето й викат, е несериозна. От това, че ще събереш двама, дето не стават, няма да се получи един ставащ – това ми е усещането. Хората гледат с интерес специално Яне Янев – той винаги е бил много атрактивен. Той е малко герой от типа на Жорж Ганчев – интересно ни е да го слушаме, но някак си не му вярваме много. Колкото до този Марешки – той е по-скоро трагикомичен образ – с вила на плажа и евтини лекарства за потребителите. Много ми е забавен този човек. Мисля, че нашият избирател е доста разумен и разбира кога едно предложение има потенциал и кога не. Няма да забравя, когато кандидатът на РЗС за президент Атанас Семов заплашваше от билбордове Ще уволня Бойко Борисов. Първо той няма такива правомощия и това е толкова смешно. Някаква несъразмерна претенция, която изглежда бутафорна точно както жабата дето си вдигнала и тя крака, като видяла, че подковават коня.
– Какви са вашите прогнози за партиите в следващия парламент?
– Нямам такива на този етап, защото смятам, че е прекалено рано. Аз съм доста против като евентуална прогноза за изборите да се използват данни, които виждаме към някакъв момент. Има различни изследвания – те показват различни тенденции, но тези данни към момента са недостатъчно достоверни за прогноза за изборите. Това ще стане възможно приблизително в периода на кампанията, тоест последния месец преди вота. Вие искате хората да си изберат домати, а доматите ги няма на пазара. Не може да искаш хората да направят избор, когато все още няма предложенията. Всички проучвания са една моментна снимка на избирателите, които са най-активни политически към септември, към октомври, към ноември, към декември. Но в изборите участват не само най-активните, но и много повече хора, които не са направили избор и дори нямат интерес да се замислят по този въпрос. Между другото един от най-големите критици на проучванията на общественото мнение Пиер Бурдийо казва – Общественото мнение не съществува. Той се аргументира с това, че в главите на хората не съществуват въпросите, които социолозите им задават. Нещо подобно се случва в настоящия момент – очакваме отговор на въпрос, който хората все още не си задават. Когато сами започнат да си отговарят на въпроса: За кого ще гласуват?, тогава и и прогнозите ще станат възможни.
