Бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) беше основният акцент от работата на членовете от Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) на 23 и 24 януари.
По време на заседанието на комисията бяха гласувани докладите по четирите основни законодателни предложения на ЕК, свързани с директните плащания, развитието на селските райони, общата организаиция на пазарите и финансирането на ОСП.
Българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Мария Габриел, която внесе близо 200 изменения по документите, взе активно участие по време на вота.
Заедно с колегите си тя гласува за по-справедливо разпределение на директните плащания между държавите-членки и за промяна на формулата, по която то ще бъде извършено.
Националните пакети за директните плащания ще бъдат адаптирани, така че за държавите членки с настоящо равнище от директни плащания на хектар под 70% от средната стойност за Съюза, увеличаването ще е с 30%.
За държави членки с равнище на директни плащания между 70 и 80% от средната стойност увеличаването е с 25%, а в тези държави-членки, които получават повече от 80% от средното – с 10%.
Вследствие на прилагането на тези механизми, полученото равнище не трябва да бъде под 65% от средното за Съюза в нито една държава членка.
Друг основен момент по време на гласуването беше обвързаното с производството подпомагане, за което държавите-членки ще използват 15%, а не както беше предвидено 5%, от годишните си национални тавани за директни плащания.
Особено важен за България момент е свързан с това, че обвързаното с производството подпомагане ще може да се отпуска и за тютюн.
Това стана възможно след като земеделската комисия в Европарламента премахна списъка, даден от европейската комисия за подпомагане на определени култури.
Ключовото изменение, внесено от българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Мария Габриел относно изработването на нова, финансирана с европейски средства схема за плащане на пчелно семейство в сектора на пчеларството, също беше прието.
В същото време евродепутатите гласуваха и компормисна поправка по раздела от доклада за общата организация на пазарите, свързан с помощта в сектора.
Тя разширява значително обхвата на предложението на ЕК и в нея са включени всички изменения на българския евродепутат от ГЕРБ.
Във връзка с гъвкавостта между стълбовете страните-членки ще имат възможност да прехвърлят 10% от Втори към Първи стълб и 15% от Първи към Втори на ОСП за новия програмен период.
Подкрепeно беше и предложението на ЕП за включване на възможност за държави-членки, които към 31 декември 2013 г. прилгат Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) да могат да продължават да я прилагат като временна схема до 31 декември 2020 г.
В същия момент се увеличава обхватът на референтните години за първоначалното разпределение на плащанията, които са една от трите 2009, 2010 или 2011 г.
Във връзка с озеленяването, евродепутатите от комисията по земеделие в Европарламента гласуваха по-гъвкави условия.
Диверсификацията на културите например ще се извършва при обработваема земя от 10 до 30 хектара с най-малко две различни култури, като нито едната не трябва да покрива повече от 80% от площта.
При повече от 30 хектара културите ще са минимум три, като основната не покрива повече от 75%, а двете основни заедно – не повече от 95%.
Промяна ще има и при приоритетните екологични площи, които ще важат за стопанства над 10 ха и ще бъдат 3% от площта до 2016 г., 5% от 2016 г., след което въз основа на анализ на ЕК могат да бъдат увеличени до 7% за 2018 г.
Европейският парламент гласува и предложението на ЕК за таван на плащанията, който като стойности остава непроменен, но няма да се отнася за кооперативи.
Младите фермери ще бъдат подпомагани по решение на държавите-членки като единичната сума за подкрепа се увеличава до 1 500 евро, което ще позволи включването на повече малки ферми по схемата.
Комисията по земеделие в Европарламента гласува задължителна схема за младите фермери до 40 години, които ще получават 2% от бюджета за директни плащания.
Що се отнася до определянето на термина „активен фермер“, критериите ще бъдат определени от държавите-членки.
Важна точка, която не беше приета от мнозинството от членовете беше достигането на националните тавани на преки плащания за България и Румъния още през 2014 г. за съжаление това ще се случи през 2016 г.
Следващата стъпка, която предстои, е гласуването на докладите в пленарна зала, след което започват официалните преговори със страните-членки.
Парламентът и Съветът на ЕС имат равни правомощия за решенията относно Общата селскостопанска политика (ОСП) и двете институции ще трябва да достигнат съгласие, за да може законодателната рамка, определяща бъдещето на ОСП, да влезе в сила.
