Лихварят Григор Петков от Карлово сяда на подсъдимата скамейка.
Той е обвинен в престъпление по член 252 ал. 1., който предвижда лишаване от свобода от три до пет години и конфискация до 1/2 от имуществото на всеки, който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки както и платежни услуги, за които се изисква такова разрешение.
Петков притежава еднолична фирма ЕТ Григор Петков и е един от управителите на Енджи груп ООД.
От 2005 до 2010 г. той е известен в селищата в Карловско с това, че дава кредити срещу лихва на хора, попаднали във финансово затруднение.
Схемата, с която Петков оплита в мрежите си е една и съща – той дава определена сума на закъсали за пари, като им поставя непосилна лихва от 10 %. Рядко някой се отървава след като е платил цялата сума – повечето обикновено се връщат за втори или трети заем.
Тук вече сумата за връщане става огромна и за повечето хора е невъзможно да си погасят огромната лихва плйс главницата.
Освен това ако още при първия кредит не са продали имот, кола или в краен случай телевизор на безценица на лихваря като залог, вече го правят.
Ако все пак са имали благоразумието и не са заложили имущество, Петков с изпълнителен лист от ЧСИ предявява претенции за него.
Обикновено лихварят прави нотариална заверка на договорите за заем, а в някои случаи, когато такава не е имало, той изисква от кредитополучателя да подпише запис на заповед, в които е отбелязвана дължимата сума по кредита плюс лихвите.
Петков действа с кантората на нотариус Станка Ранджева в Карлово, която сключва всичките му контракти и покани за изпълнение.
Според обвинителния акт по този начин Петков извършва неразрешено банково кредитиране.
През втората половина на 2005 г. Галин Георгиев взема 3000 лева заем от Христо Панчелиев от Войнягово и затова му прехвърля собственост върху застроен недвижим имот на баба с и дядо си в с. Васил Левски. Сделката е изповядана пред нотариус.
После Галин взема от своя приятел Милен Спасов от с. Климент същата сума и я връща на Панчелиев, а той продава имота на Спасов.
После обаче иска 3 000 лева от Галин и той понеже няма пари, взема кредит от 10 000 лева от Григор Петков.
Лихварят се съгласява като поставя условие заемът да се обезпечи с 10 % месечна лихва – тоест 6000 лева за 6 месеца.
Понеже Петков има доста недвижими имоти на свое име, той дава заема от името на брат си Николай Петков, като го вписва и за купувач на имота на бабата и дядото на Галин.
По –късно той е продаден на трето лице.
В нотариалния акт е вписано, че срещу взетите 10 000 лева, Галин трябва да върне 16 000 лева, което си е чист обир.
Собственикът на фирма за производство на мебели едноличен търговец Кирил Стоянов има нужда от свежи пари през 2005 г. Той иска заем от Григор Петков, който се съгласява да му го даде срещу 10 % месечна лихва.
На 14-ти декември същата година търговецът взема от лихваря 2 000 лева с нотариално заверен договор, в който лихвата не е посочена.
Стоянов получава по-малка сума от 2 000 и на два пъти връща 1800 лева на Петков.
Производителят на мебели обаче се нуждае от пари и на 27-ми декември 2007 г., на 21-ви април 2008 г. и на 25-ти октомври 2008 г. подписва три поредни договора с лихваря, като според последния сумата, която трябва да връща с лихвите е 28 000 лева.
Петков иска Стоянов да му прехвърли правото върху собственост на половината от жилището си, но той отказва.
Лихварят обаче не пада по гръб и през февруари 2009 г. подава заявление в районния съд в Карлово, с което задейства дело при частен съдебен изпълнител/ЧСИ/.
Стоянов реагира бързо и подава ответна жалба, която обезсилва заповедта на изпълнение и изпълнителния лист на ЧСИ.
По същият начин се опарва и сестрата на Кирил Стоянов – Гергана Стоянова, която на 24-ти януари 2006 г. взема от лихваря 2000 лева с лихва 8 %.
Тя издължава част от сумата, като през ноември същата година взема още 5000 лева с 10 на сто лихва. Успява да му върне 3000 от тях.
През март 2009 г. Гергана иска нов заем от 4000 лева, който по сметките на лихваря с остатъка от стария заем и с лихвите от 8 % при връщането набъбва до космическата сума от 20 000 лева.
Петков предупреждава жената, че ако не върне парите до средата на август 2009, лихвата й се вдига на 10 %.
След септември същата година в продължение на 3 месеца в дърводелската работилница на Петков в с. Васил Левски Гергана Стоянова подписва на лихваря 3 записи на заповеди – за 2000, за 4000 и за 6000 лева, като това били само лихвите по кредита.
Георги Арабаджиев, кадрови войник кандидатствал за мисия в Афганистан и напуснал армията, решава да става таксиметров шофьор.
Необходими са му пари и взема 5 000 от Петков срещу обичайната режеща глави лихва от 10 %.
Договор за заем не е изготвен, но срещу заема войникът и майка му продават на Христо Панчелиев от Войводиново на цената на данъчна оценка от 8 200 лева 1-ви етаж от масивна 2-етажна жилищна сграда с лятна кухня и гараж на ул. Добри Войвода в Карлово.
Арабаджиев продължава да иска заеми от лихваря, докато сумата, която трябва да връща, набъбва до 39 800 главница плюс лихви.
Иван Чифчибашиев и Петков са съученици от началното училище. В края на 2007-ма и началото на 2008-ма лихварят дава на Чифчибашиев първо 500 лева срещу 10 на сто лихва.
Той ги връща и взема нов заем от 1000 лева, като успява за му върне 950 от тях и останала за връщане сумата от 150 лева. Лихварят иска от съученика си залог и той му оставя талона за леката си кола Форд Сиера.
После обаче Чифчибашиев взема кредит от 7000 лева от Петков пак срещу 10 % лихва, а на 31-ви януари 2008 г. – подписват нов договор за заем като сумата за връщане нараства в геометрична прогресия и става 20 000 лева.
Валентин Димитров е собственик на действаща фирма НВ – Дистрибюшън ООД в Пловдив и се нуждае от свежи пари за търговска дейност.
Чува от свои познати за карловския лихвар и се среща с него. На 31-ви март 2008 г. взема 5200 лева заем с обичайната брадварска 10 % лихва, като срока за връщане е на 30-ти септември.
Срещу заема Димитров и жена му заверяват пълномощно на лихваря, с което му разрешват да кара микробус Фиат Дукато.
През лятото на 2008 г. обаче Димитров отново има нужда от пари в брой и взема 10 000 лева от Петков.
Срещу заема закъсалият бизнесмен прехвърля на лихваря право на собственост на дворно място с къща и стопански постройки в с. Васил Левски, което в нотариалния договор е продадено за 2800 лв.
Лихвата по двата кредита се плащат на определени от Петков дати.
После обаче той попада в познатата схема на нов заем от 5600 лева, който бизнесменът получава срещу пълномощно лихварят да се разпорежда с бус Фиат Дукато Макси.
Четвъртият заем, който Димитров взема е 3500 лева.
До средата на април 2009 г. Димитров плаща всеки месец на Петков по 2500 лева – само лихви от всички заеми.
Така сумата, която кредитополучателят брои на лихваря е 32 бона само лихви.
В един момент бизнесменът не е в състояние да плаща огромните суми и на 28-ми април 2009 г. подава нотариална покана до Петков , с която оттегля правата за пълномощните му за двата буса –Фиат Дукато.
Лихварят обаче отвръща на удара и праща ответна нотариална покана Димитров да си плати борча от 15 000 лева заедно с лихвата. Едновременно с това Петков подава и заявление в Районен съд Карлово за заповед за изпълнение за 5200 лева срещу бизнесмена.
Мариан Горанов и Петър Чонов живеят заедно на семейни начала с две сестри. Чонов знае, че баджанака му иска да купи имот в квартал Анево в Сопот и му трябват 2-3 000 лева.
Срещат се с лихваря и вземат 2000 лева кредит, като се задължават да върнат 3 500 лева след месец.
По изрично желание на Петков на 19-ти юни 2008 г. заемът се обезпечава с предварителен договор за продажба на имот на Горанов 248 кв. м. с лятна кухня и 2-етажна постройка в Троян.
Предвидливо лихварят взема при себе си на отговорно пазене и нотариалния акт за къщата и скицата на имота.
Междувременно е съставен договор за заем за 3500 лева, като лихвата 1500 е почти толкова колкото и сумата, която получават Горанов и Чонов – 2 000 лева.
Те обаче не успяват да върнат 3 500 лева до 19-ти септември, когато е крайния срок.
Петков се обажда на Горанов в Троян и го заплашва, че идва да се разправи с него.
Тогава длъжникът намира двама купувачи, които се навиват да дадат 5000 лева за къщата в Троян.
Те дали 3500 лева направо на лихваря, а остатъка – на Горанов. Тогава той си получава скицата и нотариалния акт за имота, който вече не е негов.
Асен Карагьозов взема 600 лева от Петков пред лятото на 2008 г. като се задължава да върне 700 лева. В продължение на 2 месеца обаче кредитополучателят успява да даде първо 100 евро, после още 200 лева на лихваря и му казва, че няма пари да плаща остатъка.
Петков има готов ход и за тази ситуация – праща борчлията при Кулка Петкова, с чиято помощ да регистрира фирма на името на длъжника.
Чрез нея лихварят щял да си прибере парите от дълга на Карагьозов.
Петър Недев и съпругата му са търговци и през юли 2008 г. се нуждаят от свежи пари.
Понеже банката отказва да им даде кредит, те се обръщат към вездесъщия Петков.
Този път той измисля следната схема – подписва договор за заем от по 2000 лева с всеки от съпрузите, за да можел да си гарантира връщането на парите и лихвата от 10% месечно.
След нотариалната заверка при Ранджева на договорите за кредит на двамата, те връщат на лихваря 4000 лева.
Петков обаче не е доволен – той си иска 6000 лева с лихвите, каквато е договорката и образува частни граждански дела срещу двамата съпрузи поотделно.
Юлиян Алеков от Ведраре се обажда по телефона на Петков и иска заем от 1000 лева през лятото на 2008 г.
Срещат се в с. Васил Левски и подписват договор за 1200 лева, колкото трябвало да върне Алеков с лихвите.
Естествено той получава 1000 лева, не успява да ги върне и парафира нов контракт за 1400 лева, които трябва да издължи до месец.
После Алеков взема още 600 лева, отбелязани на гърба на договора.
Лихварят казва, че след като сумата става 2000 лева, лихвата, която трябва да плаща длъжника е 400 лева месечно.
Последната сума, която Алеков взема от Петков е 700 лева.
В схемите на лихваря е оплетена и половинката на Юлиян Алеков – Атче Мехмедова.
В началото на януари 2010 г. сестра й, която работи в Англия й се обажда, че е намерила работа там и за нея.
Необходим е обаче паспорт, но Атче няма пари. Тогава Алеков иска още 600 от Петков.
Той довтасва у дома им във Ведраре и казва, че Юлиян вече му дължи 5900 и ако прибави и исканата сума, борчът става 6500 лева.
Кара Мехемедова да подпише запис на заповед за 6500 лева и поставя краен срок за връщане на парите юли 2010 г.
Въз основа на този запис на заповед Петков сезира съда и получава изпълнителен лист , въз основа на който е образувано дело при ЧСИ.
Леко се отървава само Веселин Канаров.
Той взема 400 лева от лихваря през лятото на 2009 г., а в залог му дава цветен телевизор Самсунг.
Понеже не успява да върне 450 лева, колкото иска Петков, твапаратът остава за него.
