Тази неделя – седмица преди Великден, е Цветница, известна още като Връбница.
Това е денят, в който Исус влиза в Йерусалим на бяло магаре, празнично посрещнат от хората с палмови клонки.
Цветница е винаги в неделята след Лазаровден и е един от най-хубавите пролетни празници.
В църквата се отслужва молитва и се освещават върбови клонки.
Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве.
За здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба.
Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.
Според фолклорната традиция днес завършва цикълът на моминските пролетни игри.
Привечер на Връбница на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено.
На Връбница участвалите в лазаруването моми отиват на реката (на чешма или кладенец) и пускат по течението на водата приготвените венчета от върба.
Имен ден имат всички, носещи имена цветя – Иглика, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергина, Грозданка, Далия, Дафина, Делия, Делян /а/, Дилян/а/, Детелин/а/, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюла, Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфила, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Невена, Петуния , Ралица, Смилян/а/, Теменуга, Теменужка, Трендафила, Фидана, Цвета, Цветан/а/, Цветанка, Цветелин/а/, Цветомир/а/, Цветослав/а/, Цвятко, Череша, Явор/а/, Ягода, Ясен/а/, Ясмина
Поздравяваме всички християни със стихотворението Цветница:
Цветница*
Днес ангелите ликуват!
Йоан Екзарх
С клонче от маслина ще закича голото ти тяло!
Като хиацинти са косите ти по раменете,
слънчев лъч се спуска по гърдите – тези маргарити
бели със златисти кръгове в средата, тъй ухаеш,
сякаш Бог те е изкъпал и намазал с миро, мила,
за да те дари за празника на своя Син, обичам те,
ето – ходя сред полето ти от макове и лилии,
без да ги настъпвам (казват, влюбените ходят тъй),
скоро иде моят час да бъда съден и осъден
в името на любовта, приемам го с усмивка, само
с клонче от маслина ще закича голото ти тяло,
упоен от хиацинтите по раменете обли,
ах, ще прислоня глава сред двете маргарити бели
със златисти кръгове и нека да ме окове
златният бръшлян между бедрата ти завинаги…
Завинаги!
__________________________________
* Антон Баев, Даровете на света. Нови апокрифи. София: Издателско ателие Аб, 2004.
