Десетки карловци и софиянци-националисти с национални трибагреници протестираха пред Районен съд Карлово, където в 11 бе насрочено делото, с което мюсюлманското настоятелство претендира за имоти.
Те недоволстват срещу имотните мераци на Главното мюфтийство да си вземе вакъфски имот от 450 кв.м., който сега е парк зад читалището.
Върху този парцел е била разположена Кармазъ джамия, съборена през 1970 година заради новия градоустройствен план.
На делото не присъства адвокатът на Главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, предаде БГНЕС.
Кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов се яви с двама адвокати, които предоставиха папки с нови доказателства.
Първоначално се очакваше, че в десетдневен срок двете страни трябва да предоставят писмени защити, а решение по казуса се очаква до месец.
Съдия Веселина Кашикова, докладчик по казуса „Мюсюлмани срещу държавата“ в Окръжния съд в Кърджали, днес даде ход на делото, но поради неизяснени спорни моменти в него го отложи за 25 февруари 2014 година.
Главно мюфтийство настоява да си върне вакъфски имот в центъра на града в размер на 450 кв.м, който в момента е парк зад читалището в Карлово.
Върху този парцел е била разположена Кармазъ джамия, съборена през 1970 година след въвеждане на нов градоустройствен план на града.
През 2001 година имотът е актуван като публична общинска собственост.
Не е готово обаче заключението на съдебно-техническата експертиза, а вещото лице инж. Димитър Димитров не се яви в залата заради неотложни ангажименти с фирмата си в края на календарната година.
Вчера той писмено е уведомил съда за проблема и е настоял за отлагане на делото.
Също вчера е получено и писмено становище с допълнения към иска и нови доказателства от адвоката по купищата дела, свързани с връщането на вакъфските имоти, Красимир Руев.
Около час и половина продължиха разискванията по представените от мюсюлманското вероизповедание доказателства за правото на собственост, както и тези от държавата.
Руев подчерта, че уникалната сграда е построена в периода 1923-1930 г. с дарения от мюсюлманите – курбански кожи, камък, пясък, пари от богати търговци и доброволен труд.
По-късно, през 1948 г. с решение на светската общинска власт и със съгласието на Кърджалийската мюсюлманска вероизповедна община сградата е отдадена под наем за 15 г.
Съдията Кашикова настоя да се докаже, че държавата незаконно е завзела имота и че той е съществувал в претендираните размери от 18 400 кв.метра.
Имотът е одържавен през април 1950 г., с което мюсюлманите били съгласни и сега, но не признават държавата за действителен собственик.
Актът за държавна собственост не създава право на собственост, заяви Красимир Руев.
Той настоя за следващото заседание да бъдат призовани двама свидетели, но тъй като те не говорят български език, поиска и преводач от турски.
Това са Шабан Шефкед и Сабри Багдатлъ, и двамата от Кърджали.
Ответната страна също поиска да доведе трима свидетели – сегашният директор на музея Павел Петков, бившият Елена Герджикова и главният уредник Даниела Коджаманова.
Те ще трябва да доказват как и с какви средства е строена сградата, а именно с държавни средства и по реда на трудовата повинност.
Съдията Кашикова подчерта, че други обстоятелства по този казус няма да се изясняват със свидетели.
Областният управител на Кърджали Бисер Николов получи задължението да предостави на съда актовете за държавната собственост върху имота от 1950 г. и от 1994 г.
Сградата на Историческия музей в Кърджали е трябвало да бъде медресе – мюсюлманско духовно училище, но никога не е била религиозен храм.
След края на първото заседание адвокатът по реституционните дела на Главното мюфтийство Красимир Руев заяви, че в акта от 1994 г. е посочено, че сградата е построена през 1982 г.
А в предходния от 1950 г. пише, че тя е собственост на държавата от момента на построяването й през 1928 г.
actualno.com
