От две китайски играчки, които купихме на детето за Коледа и Нова година, и двете се оказаха дефектни.
С други думи – 100% баласт.
Едната бе електронно задвижвана количка, която поръчахме през Интернет.
Доставчикът бе точен, получихме пакета навреме – точно преди Коледа.
Оказа се обаче, че едната пластнина на дистанционното, в която се поставя едната от двете батерии, не може да се отвори заради… дефектно болтче.
Болтчето беше толкова впито в пластмасата, че натискът на отверката буквално смаза зъбците му.
Не, та не!
След няколко разговора интернет търговецът прие да ни върне парите, като си получи обратно играчката, и дори обеща разноските да са за негова сметка.
Тогава решихме да се пробваме в Метро.
Изтървахме Коледа, но поне ще хванем Нова година.
Избрахме по-скъпа количка – с радиоуправление.
На лъскавата кутия, разбира се, пишеше Made in China, но беше прибавено – под контрола на Дженеръл мотърс.
Този път всички болтчета работеха.
Машината дори имаше зареждаща се батерия, за да не се купува нова след всяко пускане.
Да, ама не.
Този път се оказа, че батерията не зарежда. 5 часа – колкото пише по инструкция, я държахме включена.
Права, на пода – пак по инструкция.
После прибавихме още час – също по инструкция, повече от 6 ч. не бивало.
Е, не и не.
Така и Коледа, и Нова година не успяхме с подаръка за детето.
Разочарованието на хлапето, разбира се, е пълно.
Вероятно това ще му остане за цял живот от първата среща с далечен Китай.
Само че – ако някой знае: откъде можем да купим играчка, която не е Made in China.
Питах навсякъде – не получих отговор.
Излиза, че далечен Китай е навсякъде около нас.
Всичко около нас е Китай и Made in China, уви!