Христо беше един от нас.
Той правеше добри неща – учеше, спортуваше, танцуваше, обичаше. Беше силен.
В него живееше духът на съзиданието.
Но понякога точно добрите, съзидателните, съвестните, силните умират. За наш ужас – по свой избор.
Поради нещастно стечение на обстоятелствата…
Поради стесняване на съзнанието и чувство на безизходност.
Поради силен импулс да намериш решение на проблема си точно сега, веднага.
Поради невъзможността да изчакаш изгрева на надеждата, на новите дни.
Поради привличането на мрака.
Никога няма да разберем тайната – за нас остава страданието.
Ако можехме да върнем времето назад… Но не можем.
Във всички ни понякога се вмъква и духът на разрушението. Затова нека злобните коментари и нападки да спрат – Христо не ги заслужава!
Той Е един от нас и винаги ще бъде.
С любимите му хора ще продължим да живеем заедно.
Но ще ни липсва усмивката му, добрите неща, които правеше и можеше да прави и занапред.
Все някога смъртта ще намери и нас.
Добрите, и злите; клюкарите и извисените – ще ни предизвика на битка.
Ще ни постави въпроса за истинската ни същност, за нашата човечност.
Затова нека уважаваме смъртта и страданието на живите и мъртвите – дано така се научим да почитаме и пазим живота.
В името на живота да намалим собствената си простотия, злоба и агресия!
Да не търсим под вола теле, да почитаме тайната и се смирим.
И да не забравяме, че по-голямо тайнство от смъртта е само животът!
Обичаме те, Христо!
Росица Иванова, психолог и суицидолог
