Съдбата на Лютви Местан като лидер на ДПС е заложена на карта, а картата все повече заприличва на руска рулетка. Патлакът, разбира се, е в ръката на Ахмед Доган.
Остракирането на ДПС от властта, заплахата обръчите й от фирми да се спукат и кацата на Местан да се търкулне в политическото дере, тласка движението към ново капсулиране в гетата, което е твърде вероятно да му изиграе лоша шега. Местан все по-малко говори за турския етнос, за Възродителния процес и ролята на ДПС агентите в него, и все повече завива към циганите в гетата. Завоят обаче не е да търси с политически ресурс промяна на живота там – а напротив, да ползва ромските главатари за връщане във властта.
Първата непремерена заплаха бе тази с ромски бунтове в гетата. В българската история обаче ромски бунт досега не се е случвал. Няма и да се случи. Ценностната система на ромите изключва бунта, чиято цел е висока: промяна на статуквото. Ромският протест стига до неплащане на сметки, непосещаване на училище, незаконни строителства. Той, разбира се, е социално обусловен, но крайната му цел, ако такава има, е – съдията в блатото, Андрешко на коня.
С циганизацията на ДПС, която Местан въвежда, най-вероятно ще си отвори фронт с естествените поддръжници на партията – етническите турци, за които ромският протест е извън ценностната им система. С две думи, ако Местан в радикализацията си, реши да вдига ромски бунтове, смея да прогнозирам, че те не само няма да бъдат подкрепени от българските турци, а точно обратното. Понеже тия хора си плащат сметките, гледат си училищата и джамиите, а вдигането на къща, на дом, и през ум не им минава да се случва незаконно. /Добре е Лютви Местан да прочете двутомника Миналото на Чепеларе от Васил Дечев, 600 страници уникална народопсихология и история на Средните Родопи, писана и издадена с доброволните пожертвования на българи, помаци и турци през 1928 г./
Освен циганизацията на ДПС, която Местан като председател на партията упорито и методично се опитва да прокара и то на барикаден принцип: ромите срещу българи, турци, евреи, арменци, т.е. срещу държавата, екзактният политик си отвори втори тежък фронт, който заплашва международната легитимация на движението.
Ню Йорк Таймс продължава да си държи на мнението, че ДПС е проруска партия в България и упорито отказва да отпечата опровержението на Лютви Местан повече от месец, въпреки – по думите на самия Местан – усилената му кореспонденция в влиятелното издание. Московизацията на ДПС, диагностицирана от Таймс, е проблем за движението най-малко поради гласовете, на които разчита – етническите турци. В условията на международна изолация, в които Русия изпадна след анексирането на Крим, твърде вероятно е ДПС да се окаже в изолация сред европейските либрали. Ако това се случи, руската рулетка ще отнесе Местан.
При тези две опасни тенденции – циганизация и московизация, най-малкият проблем на Лютви Местан е Петър Москов. Защо тогава всяка втора дума на Местан е Москов? Защо не е Ню Йорк Таймс? Защо не е Русия? Защо не е Турция? Защо не е България? Пък защо не е и Сабрие Сапунджиева, бившата зам.-министърка на правосъдието? Или Христо Бисеров?
Мимикрията на екзактния политик не върши работа, когато маските започнат да падат. Москов точно това прави: сваля една подир друга маските на ДПС, за да се види истинското му лице. А то е все по-нервно, уплашено и циганизирано.
Това вървеше, когато срещу ДПС бе Атака, но когато срещу Местан са всички български партии, блатото му е сигурно.
