Избралите да посрещнат Нова година сред красотите на българските планини едва ли са били малко. Преживелиците на група студенти на старопланинския първенец Ботев обаче със сигурност са уникални. Предаваме без редакторста намеса разказа на Момчил Найденов, физик с диплома от Кеймбридж, планинар с дългогодишен опит от малък.
На 1.01.2016 решихме с приятелката ми да се качим от Априлци до заслон Ботев, където да нощуваме. Стигнахме на заслон Ботев, където ни посрещна хижарят Христо, познат в гр. Калофер (от където е той) като Христо лисицата. Той беше пиян от няколко дни и само докато влезем счупи две стъклени чаши залитайки към нас. Там беше пристигнал още един турист, който с поглед ми намекна да не обръщам внимание на поведението на хижаря.
Поведението му беше видимо приповдигнато, но агесивно и напрягащо. С приятелката ми хапнахме и продължихме към върха, след което слязохме за вечеря. Малко след нас пристигнаха още приятели и атмосферата стана доста приятна, но хижарят продължаваше да пие. Тък като за два дни беше изпил вече над 1.5 л. ракия и тя свърши, той продължи с ром като през цялото време гърмеше сръбска и българска чалга.
В един момент решихме вече да лягаме и помолих хижаря да намали музика с думите: “Дали ще може малко да намилиш музиката, тъй като много се чува, а искаме да спим?” Хижарят не реагира и аз се обърнах с гръб към него и си продължих разговора, но той се засили към мен крещейки “Ти на мен забележки няма да ми правиш!” и както седях на стола ме хвана за рамото продължавайки да ми крещи, че е лежал 10г. по затвори, как ще извади калашника и че е от 7 г. хижар и никой не му е правил забележка. Аз се опитах да го успокоя, да обясня, че не му правя забележка, а го моля, останалите туристи се опитваха да го разсеят за да не стане по-голям конфликт. Накрая ми каза ако не ми харесва да ставам и да си заминавам, при положение, че през целия ден температурата не се беше покачвала над -20 градуса, а в момента беше след 9:30 вечерта. Да ме гони в тези условия заради една молба през нощта и през зимата при доста ниски температури и сериозен вятър според мен е осъдително за един хижар на подобно сериозно място.
След като Христо си седна обратно на мястото аз реших да изляза от помещението и да се опитам да заспя, но тъй като нямах представа какво е способен да направи един тежко пиян и полунормален хижар през нощта аз не успях да спя особено дълго. Да не говорим, че ако имаше още един човек, който беше на акъла на Христо да си комуникират на един език щеше да стане изключително неприятна обстановка. Цялото удоволствие струваше 10 лв. на човек.
Това ми беше третото посещение за заслона – при първото бях малък и бяхме в групата 4 деца и жена и той ни върна, защото нямаше място (имайки предвид, че в заслона могат да се съберат при нужда може би поне 40 човека, ако спят по земята или по масите), а нямаше подобни изгледи. При следващото ми посещение (лятото на 2015) бях сам, вън беше отвратителна мъгла и вятър и той отново не ме прие, защото няма място и чака група от Добрила и аз бях принуден при тези условия да се кача на върха и да нощувам там.
В заключение искам да кажа, че разказвам тези преживявания за да бъдат предотвратени бъдещи проблеми – за мен криминално проявен агресивен алкохолик НЕ ТРЯБВА да бъде хижар никъде и никога, защото застрашава много повече живота на туристите, от колкото изобщо да няма заслон там. Моля, не водете там деца и подхождайте с особено внимание!
Моята препоръка е да ходите там в делнични дни когато Христо го няма, има винаги оставени дърва, заслонът е отключен при липса на хижар и можете да си прекарате невероятно, самият заслон е чудесен! Колкото до снимките и ходенето – беше чудесно, надявам се да ви харесат!
Весела нова година, с пожелания за много покорени нови върхове!
Момчил Найденов
