По повод Деня на народните будители – 1 ноември в зала “Васил Караиванов” бе организирана среща с представители на фондация “Въздигане” и скулптура Дишко Дишков, осъществители на проекта – паметник на хан Алцек в Италия.
Заместник-кметът на община Карлово Антон Минев представи презентация, свързана с историческите източници за заселване на българите в Италия, съвременните изследвания за това, влиянието на Алцековите българи върху Италия и съвременната историография по въпроса.
Ивелин Михайлов, който е активист от фондация “Въздигане”, изказа възгледите и стремежите на фондацията, нейната същност и идея пред публиката, състояща се главно от ученици и учители.
Той сподели пред младите хора, че не е нужно да напуснат България, за да реализират мечтите си, а напротив – единствено тук е тяхната истинска свобода, единствено в своята родина човек може да постигне всичко и да бъде пълноценна личност.
Стремежът на фондация “Въздигане” е да обединява хора, които имат за цел да припомнят кои сме ние българите и къде трябва да бъдем. Тя допринася за възраждането, съхранението и поддържането на българския дух, история и културно наследство.
Ивелин Михайлов представи скулптора Дишко Дишков, чието дело е цялостната изработка на паметника на хан Алцек, който е открит на 7-ми юни тази година в град Челе ди Булгерия – Италия. Всички присъстващи в залата изгледаха и филм, в който бе заснет идейният проект на паметника, процесът на работа и самото откриване на първия паметник на български воин в държава от Европейския съюз.
Хан Алцек е най-малкият син на хан Кубрат, живял в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния в регион Молизе в Централна Италия. Той е бил вожд на прабългарските орди в състава на Аварския хаганат. През 631 година избухнала междуособна война между Алцековите прабългари и аварските вождове за престола на хаганата, в която прабългарите били разбити и се преселили в Бавария.
Франкският крал Дагоберт I разрешил на Алцековите прабългари да се заселят в тези земи, но тайно заповядал на своите командири да избият българите през нощта. Баварците, по това време зависими от франките, в определената нощ ги нападали и изклали.
Едва 700 от общо 9000-те Алцекови българи успели да се спасят от клането и да преминат през Алпите, след което се заселили в италийските земи. Кралят на лангобардите Гримуалд I (662 – 667) прави хан Алцек гасталд и го изпратил при сина си Ромуалд I от Беневенто в Беневенто, където в 668 г. се заселили в Сепино, Бояно и Изерния.
Tази малка група прабългари се заселва в т.н. Пентаполис между Венеция и Равена, по-късно те отиват още по̀ на юг в Кампания между Бари и Метапонтум срещу о-в Сицилия. Макар приела италианския език българската аристокрация запазва съзнанието за етническия си произход. В средновековието нейните феодални владения са наричани булгарии, а много от самите феодали се именуват Булгаро и пазят това име и до днес.
