Ибах въ интилигентити – среща ме тази сутрин човекът от гаража, където си държа колата. – Пич, чакай, успокой топката – влизам му в тона. – Кво има?
Синът – вика човекът от гаража, – почна магистратура, още манги и кво? – И кво? – питам го.
Ми кво! Преподавали му точно същото като на баклавата!
За бакалавър – поправям го.
Ибах въ в баклавите и в кадаифите, и тая Кунивъ най-много! – продължава човекът от гаража, докато ми подава ключовете.
Чакай ся, споко, може да е няква грешка – само в началото да преповтарят матриала. Кой е ВУЗ-ът? – питам го.
Кво начало бе – вика ми човекът от гаража. – Аз за едно и също вземам едни и същи пари, и с инфлацията ме цакат, а тия интилигенти – за едно и също, двойно! Ибах въ, ти казвам! Eдин китап тройно ми излиза! И то български, дет не става за никъде! И кво накрая – синът ми с три езика ще дойде да ви пази колите тук!
Ей затва – вика ми вече през стъклото на колата човека от гаража – няма упръвия! Ма аз шъ въ… и т.н.
