Постановката “Под игото” гостува в Сопот и Карлово

На 20 октомври в НЧ “Иван Вазов” – Сопот и на 21 октомври в НЧ “Васил Левски” – Карлово от 19 часа, ще станем свидетели на едно от най-мащабните театрални събития на театрален сезон 2020/2021.
Само седмица след премиерните си дати, най-новият, юбилеен спектакъл на Габровския драматичен театър ще посети подбалканските градове Сопот и Карлово.
Пиесата е специално написана за 75-тата годишнина на културната институция, както и за отбелязването на “Годината на Иван Вазов”, а именно 170 години от рождението на Патриарха на българската литература.
Действието в пиесата “Под игото – 1894-та” се развива на три плана: събитията между 1892 и 1894 г., когато е издаден романа “Под игото”, реалността от самият роман и спомените на майката на Иван Вазов – Съба. Тези спомени са документални и автентични, извадени от нейния дневник.
Партньори в осъществяването на мащабния театрален проект са Националния литературен музей, заедно с къщата музей „Иван Вазов“ в София, къщата музей „Иван Вазов“ в Сопот и Регионален исторически музей – Габрово.
За написването на пиесата автора Гергана Змийчарова е изследвала многобройни архивни документи, банкови извлечения, преса от периода около 1894 г., кореспонденция между исторически личности, свързани с издаването на романа „Под игото“, спомените на майката на писателя Съба Вазова. По думите на авторката „Под игото – 1894-та“ се базира много повече на документални проучвания, отколкото на литературна фикция.
Ненапразно подбалканските градове ще могат първи да видят постановката, тъй като в пиесата са преплетени множество моменти и образи от историята именно на подбалканския край. Освен образа на Съба Вазова и синът и Иван Вазов, на сцената ще оживеят много и емблематични образи, част от които са:
Т.Ф. Чипев – Един от най-големите издатели в следосвобожденска България.
Иван Гешов – Един от първите директори на Българска народна банка, член на българското книжовно дружество (днес БАН)
Иван Мърквичка – художник, един от създателите на новото българско изобразително изкуство;
Михалаки Георгиев – създателя на първото Българско земеделческо-промишлено изложение в Пловдив, където Карлово е имало самостоятелен изложбен щанд;
Иван Попов – карловецът, основоположник на професионалния театър у нас, изключителен общественик и актьор с над 300 роли в 100-годишния му земен път.
Иван Шишманов – Професор по всеобща литературна и културна история и редактор.
Не на последно място на сцената ще се пресъздадат и емблематични сцени от романа, в които ще видим Рада Госпожина, Бойчо Огнянов, Иван Боримечката, Доктор Соколов, Емексиз Пехливан, Киряк Стефчов и много други.
В спектакъла участват 12 актьори, превъплъщаващи се в над 30 роли, както и 10 участници от театрална школа “Котешката къща” -Габрово.
В спектакъла ще се изяви и роденият в Карлово актьор Найден Банчевски, чийто актьорски дебют е именно в постановка на габровския драматичен театър.
Режисьорът Петринел Гочев е многократно награждаван и номиниран с най-големите театрални награди у нас. Художник на спектакъла е Гергана Лазарова – Ръкъл, която в продължение на много месеци работи неуморно по създаването на изключително впечатляваща сценография и костюмография.
Не пропускайте едно истинско театрално събитие!
1892-1894-та година!
Светът тъкмо е влязал в тази декада, в която ще трябва да премине от викторианската кротост към задъханото темпо на индустриалната нова ера. Животът се променя всеки ден… Жените разхлабват корсетите, захвърлят подплънките и кринолините и яхват велисипеди; налапват цигаретата и за първи път си наливат открито по едно. В млада следосвобожденска България излизат десетки периодични издания за литература и наука – „Дума“, „Ден“, „Деятел“, „Лоза“, „Мисъл“, „Утро“, „Целина“. В същата година в САЩ Артър Конан Дойл издава в самостоятелна книга, публикуваните по-рано истории на детектива Шерлок Холмс, а В Ню Йорк излиза първият брой на списание „Вог“. Намерението на издателя Артър Търнър е да създаде издание, което прославя „официалната страна на живота такава, каквато привлича както опитните, така и дебютантките; бизнесмени и красавици.“
По това време в младата Европейска столица – София все още няма канализация, а асфалтираните улици се броят на пръсти. По спомените на софиянци през деня човек можел да види госпожа капитаншата по налъми да се реди с тенекия на чешмата за вода, а вечерта – облечена в деколтена рокля да присъства на бал.
Баловете и танцувателните забави са основното развлечение в София. Музиката – духова, свири на живо. Танците започнат обезателно с хоро, а после се редуват валс, полка и кадрил.
На един автентичен новогодишен бал ще попадне и публиката на “Под игото – 1894-та”
Спектакълът е с приблизителна продължителност от 180 минути с включен 20 минутен антракт.
Повече информация може да намерите на фейсбук страницата: Под Игото – 1894-та – представление на Петринел Гочев
shorturl.at/rGW89
Фотограф: Росина Пенчева
Авторска анотация
„ПОД ИГОТО – 1894-та“
автор на пиесата: Гергана Змийчарова
режисьор: Петринел Гочев
музика: Елисей
художник: Гергана Лазарова – Рънкъл
хореограф: Светлана Цвяткова
участват: Надежда Петкова, Стоян Руменин, Димо Димов, Таня Йоргова, Петко Петков, Анатолий Ставрев, Светослав Славчев, Любен Попов, Найден Банчевски, Гордан Коев, Боян Петров, със специалното участие на Валентин Петров и актьорски състав от театрална школа „Котешката къща“ – Габрово: Адриана Кънева, Виктория Витанова, Ивет Симеонова, Йонислава Дончева, Мария Иваничкова, Мая Дянкова,  Мелани Борисова, Николет Иванова
„Под игото – 1894-та“ е нова българска пиеса за трудностите и перипетиите около амбициозното първо българско издание на романа „Под игото“ от младия издател Тодор Чипев в бедна и объркана, тъмна и кална, едва прохождаща следосвобожденска България.
Събитията много напомнят на днешните – метежи по улиците, стачки, интриги и ламтежи за власт, на фона на които един писател, един издател, един фотограф и група литератори, актьори и художници се опитват да издадат книга във вид и със съдържание на световно ниво.
Както тогава, така и днес, да намериш пари, за да създадеш изкуство, се оказва отчайващо сложно, на фона на крясъците пред парламента и прегрупирането на политическите сили. И почти толкова безсмислено, колкото да се опитваш да продадеш после това изкуство на един гладуващ, разгневен и обиден народ…
Но една шепа хора тогава (и една шепа хора днес) са убедени, че „Ние ще умреме. Ей тука – дето сме се събрали. Ще умреме и я ни запомни някой, я – не. А „Под игото“ ще остая!“
Автор на плаката: Гергана Змийчарова
Фотограф: Росина Пенчева