Кандидатите за народни представители от коалицията ГЕРБ-СДС Йордан Кръстанов (СДС) – трети в листата (№28) за област Пловдив МИР 17 , и Стефан Димитров (СДС) от листата за Хасково, се срещнаха с ректора на Аграрния университет проф. д-р Христина Янчева и със заместник-министъра на образованието и науката Петър Николов. В срещата взе участие и зам.-ректорът проф. д-р Владислав Попов.
От Аграрния университет разказаха за успешните контакти с аграрния бизнес и участието на висшето заведение в множество европейски и национални програми. „Аграрният университет е търсен партньор“, увери зам.-ректорът Владислав Попов. Студентите се обучават не само в зали, но и на учебно-опитното поле, където виждат как може да се приложи в практиката наученото.
Той обаче допълни, че за да се осигури дигитална среда в обучението на студенти и да се извършват прецизни изследвания в помощ на фермерите, а и на научните разработки, е необходимо допълнително финансиране.
Йордан Кръстанов: Има дефицит на агрономи
Йордан Кръстанов, който е оранжериен производител и председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) заяви, че в сектора има абсолютен дефицит на обучени кадри. Оранжерийното производство е високо технологично – фермерите се стремят върху малки площи да постигнат високи добиви. Затова не са редки случаите, когато производител, решил да внедри хидропонната технология, се оказва пред фалит след 2-3 години.
„Това означава, че трябва да имаме специалисти по растителна защита, по хранене на растенията, по биологично производство… Може би, както в Медицинския университет завършват първо Обща медицина, а след това специализират, така и в АУ е добре да има обща агрономия, а след това да се изградят специалистите по различни направления. За нас това е жизнено важно, защото нямаме специалисти“, каза Кръстанов.
„Агрономът е нещо като лекар за производителите. Когато фермер попадне на добър агроном, той го обгрижва по всякакъв начин. Даже някои се опитват да го откраднат, ако е много добър“, каза не на шега той. „Има дефицит на кадри и затова земеделецът не може да изпрати агронома си на дълго обучение, защото има нужда от него. Трябва да се помогне на хора, които имат 10-15-годишен стаж като агрономи, да се дообучат с новите открития и практики, вместо да ги търсят в интернет“, препоръча фермерът.
Кандидатът на ГЕРБ-СДС от листа №28 за област Пловдив поясни още, че полското производство на зеленчуци намалява, най-вече заради климатичните промени. Оранжерийната продукция става все по-важна за осигуряване на свежи зеленчуци на пазара. В същото време обаче недостигът на професионални агрономи в оранжерийното производство е препъни камък за всеки фермер. „Това е във вашето поле. Вие трябва да подготвите кадри, които да са в помощ на производството, защото другото означава да внасяме продукция“, обърна се Йордан Кръстанов към ректора и заместник-ректора.
Стефан Димитров предлага да се създадат образователни хъбове в областите
Стефан Димитров, който е изпълнителен директор на завода за производство на торове в Димитровград „Неохим“, смята, че биха се появили повече желаещи да се обучават в градинарството, ако има по-гъвкави образователни форми.
„Науката трябва да я преместим при бизнеса и при хората. Натъкваме се на следното: Хората от бизнеса, които искат да се занимават със земеделие, няма откъде да получат информация и познание. Хората не са готови да отделят 4 години, за да получат това образование ( въпреки че това време не би било загубено, вметна той).
Димитров вижда, че бизнесът иска за по-кратко време да подготви кадрите си. Това, което трябва да се случи, е наука да стигне до областите, предложи той.
„Това, което може да се направи в Хасково или Бургас например, е да се създадат образователни хъбове. Материалната база на тези хъбове трябва да се поддържа от областната структура и в тях, според нуждите на бизнеса, да се пренася науката“, предложи Стефан Димитров.
Зам.-министър Николов: 90% от науката трябва да се обърне към бизнеса
Зам.-министър Петър Николов подкрепя предложението за 3-годишно обучение за бакалавър, но само за някои специалности. Това е залегнало в новата Стратегия за развитие на висшето образование, разработена за 10 години напред. Работата с бизнеса е сред основните цели в стратегията. 90% от науката трябва да се обърне към бизнеса, висшето образование също трябва да отговаря на нуждите на бизнеса, каза той.
„Наука и образование се правят с много пари, но възвращаемостта е голяма. Трябва да направим така, че един млад човек да бъде впечатлен от университета и да има достъп до технологии, изпреварващи времето. Европа вече е готова да даде повече средства за наука и образование“, оптимистично добави заместник-министърът.
