Несигурност за стабилно правителство след изборите

Три седмици преди изборите политическите нагласи на избирателите остават фрагментирани и динамични. След началото на предизборната кампания, през периода 18-23 юни, „Барометър България“ проведе стандартизирано телефонно интервю сред 860 пълнолетни български граждани на територията на Република България.

На фона на динамично променяща се обстановка нагласите за гласуване търпят леки промени, но прогнозите отново са за шест-седем партии в следващия парламент и несигурност в създаването на стабилно правителство.

Няколко обективни фактора през изминалите седмици оказват влияние на избирателите – американските санкции по закона „Магнитски“, относително вялата кампания, която се провежда от политическите сили в момента, фокусът върху действията на служебното правителство и позицията на България спрямо кандидатурата на Македония за еврочленство, на фона на осезаем за избирателите външнополитически натиск.

Въпрос 1: Ще гласувате ли на предсрочните избори на 11 юли 2021 г.?

Последните седмици не оказват драстична промяна в нагласите на избирателите дали изобщо да гласуват на изборите на 11 юли 2021 г. Наблюдава се съвсем леко покачване на броя твърдо решили да отидат до избирателните секции, но се запазва относителния дял на колебаещите се, които могат да окажат влияние върху резултатите от вота.

Въпрос 2: За коя политическа формация ще гласувате на предсрочните избори на 11 юли 2021 г.?*

*Въпросът е зададен на всички отговорили с „Да със сигурност“ и „По-скоро да“ на първия въпрос.

Три седмици преди изборите ГЕРБ е първа политическа сила с 22,5%, макар да търпи негативи – донякъде като вторичен ефект от санкциите „Магнитски“, които разколебават избирателите, но и заради относително вялото участие на лидера си в предизборната кампания, както и противоречивата му позиция по отношение на членството на Република Северна Македония в Евросъюза при срещата му със Зоран Заев – тема, която се оказва доста чувствителна за голяма част от избирателите и към която те имат ясно изразена позиция.

Втори са „Има такъв народ‘‘ с 18,2%, като трябва да се има предвид, че в случая скъсената дистанция не се дължи на действията на партията на Слави Трифонов, която почти отсъства от кампанията, а лидерът ѝ официално се отказа от депутатско място. Резултатите на тази политическа формация ще бъдат доста непредвидими до самите избори, защото трябва да се има предвид, че от една страна тя има потенциала да привлича т.нар. колебаещи се избиратели и „наказателен вот“, но от друга страна точно този тип гласоподаватели остават  абсолютно непредсказуеми до самия изборен ден.

БСП месеци наред се сблъскваха с негативна тенденция по отношение на подкрепа от страна на избирателите и отбеляза един от най-лошите си резултати на последните 20 години, но запазва стабилни позиции на финалната права преди 11 юли. По всяка вероятност БСП отново ще се нареди трета, като поне за момента успява да повиши леко резултата си дори и при потенциалния отлив на избиратели към новата крайно лява формация на Жан Виденов.

ДПС могат да разчитат на 11,6% от вота в България. Посещението на лидера им Мустафа Карадайъ в Република Турция  предизвика остри реакции в рамките на България, но то демонстрира подкрепа на Реджеп Ердоган за ДПС, което консолидира електората им и със сигурност ще повиши резултата им. Това е и знак за силен вот за формацията в рекордно високия брой в секции в Турция, който допълнително ще засили позициите на партията в България.

Въпреки амбициите си „Демократична България“ няма да успее да изпревари ДПС. В рамките на страната формацията може да разчита на 9,1% от вот, като макар надеждите им да са насочени към да традиционните „сини“ избиратели от  90-те години, за момента подкрепата им е съсредоточена  предимно сред либерално и крайно либерално настроените избиратели в големите градове. Доколко ще успеят да повишат резултата си зад граница – ще си проличи на 11 юли, но трябва да се има предвид, че при изборите през април формацията беше значително изпреварена от „Има такъв народ“ именно в битката за гласовете от чужбина.

Според данните за нагласите в страната ,,Българските патриоти‘‘ също ще бъдат фактор в бъдещия парламент. Макар че в политиката правилата на математиката не важат, възродената патриотична коалиция към момента привлича подкрепата на 6,4% от избирателите и се превръща в лице на значимия дял от патриотичния и националистически вот в страната, който беше останал без представителство при предишните избори.

Последната формация, чието присъствие в парламента зависи изцяло от колебанията на избирателите, е „Изправи се! Мутри вън“. Въпреки всичките си усилия да събере протестен вот с действията си срещу предишното правителство сред избирателите с най-крайни, почти анархистични възгледи, към момента формацията е на границата на бариерата с 4,3%.

*Проучването е проведено на територията на Република България и не включва нагласите на гласуващите извън страната.

Характеристики

Период на провеждане на изследването: 18.06-23.06.2021 г.

Методология: Количествено проучване

Представителност: населението на територията на България с избирателни права

Обем на извадката: 860 души на възраст над 18 г.

Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол

Метод: Телефонно интервю

Финансиране: Собствено