Скулптура на Христо Ботев от 1964 г. на академик Григорий Данилович Ястребенецкий от Санкт-Петербург ще бъде дарена на Калофер за 175-та годишнина от рождението на великия поет-революционер
Автор: Капитан I ранг о.р., професор, д.пс.н., инженер Илия Пеев
Една истинска приятелска история ме свърза трайно с това красиво събитие в навечерието на 175-та годишнина от рождението великия поет-революционер Христо Ботев.
През юни 2022 г. по електронната поща капитан I ранг от запаса, доктор на историческите науки, Валентин Георгиевич Смирнов, директор на Руския държавен архив на Военноморския флот в Санкт-Петербург, ми изпрати статията „Скулптура на Христо Ботев планират да подарят на България”. Статията е публикувана във вестник „Санкт-Петербургски ведомости”, брой 110 от 21 юни 2022 г. под заглавие „Завещанието на скулптура”.
Авторът на статията Сергей Евгениевич Глезеров в интервю с подполковник от запаса Юрий Михайлович Лебедев, военен преводач и писател, председател на центъра „Примирение” (1995-20025), който е поддържал близки творчески отношения със скултура Григорий Ястребенецкий, дава публичност на авторското завещание. През есента на 2021 г. Юрий Лебедев е беседвал със забележителния скулптор Григорий Ястребеницкий, който споделя пред него:
„Имам интересен и много скъп за мене скулптурен портрет на Христо Ботев, който съм направил през 60-те години на миналия век. Искам да подаря тази моя работа на българите”.
Григорий Ястребенецкий завършва работата над скулптурния портрет на българския поет-революционер Христо Ботев, 1 април 1964 г. Архивен фонд на Санкт-Петербург. ЦГАКФФД СПб. Фотодокумент Ар 175958. Автор на снимката Василий Гаврилович Федосеев.
Академик Григорий Ястребеницкий е починал на 18 март 2022 г. и не можа лично да направи дарението. Завещанието му се поддържа от негови наследници и приятели, бивщи ученици и докторанти, колеги, художници, скулптори, почитатели и др.
Статията „Завещанието на скулптура” много ме трогна и аз помолих моя стар приятел капитан I ранг от запаса Валентин Смирнов да ме свърже с подполковник от запаса Юрий Лебедев, с когото вече няколко месеца плодотворно си кореспондираме и обменяме мнения как най-добре да се реализира завещанието на академик Григорий Ястребенецкий.
Двамата заедно с Юрий Лебедев се обърнахме към кмета на гр. Калофер господин Румен Василев Стоянов и господин Боян Ботйов – председател на Общонародната фондация „Христо Ботйов“, които приеха радушно предложението за дарение на град Калофер бюста на Христо Ботев от академик Григорий Ястребеницкий.
Кореспондираме също и с д-р Анатолий Викторович Щелкунов, почетен гражданин на Варна, бивш Генерален консул на РФ в морската столица, който ни даде ценни препоръки за практическите логистически и дипломатически стъпки, които трябва да се предприемат за успешно реализиране на благородната мисия.
Предстои делова среща в родния град на поета-революционер за обсъждане на конкретни действия за реализиране на дарението, мястото за поставяне на бюста, логистиката по доставянето, други организационни, протоколни и церемониални въпроси.
Красивата скулптура на Христо Ботев, от 1964 година насам, повече от половин век, очаква родния град на великия поет-революционер. Известно е, че паметниците не живеят отделно от града, защото скулптурата и любовта са единни. Какво знаем за академик Григорий Данилович Ястребенецкий, сътворил с огромна любов скулптурния портрет на Христо Ботев?
За него могат да се напишат книги, да се направят филми и пак няма да се каже всичко. С основание често в печата го наричат Скулптур-Легенда, един от онези велики световни майстори, които със своето изкуство съединяват столетията.
Започва да рисува от три годишна възраст. Участник е във Великата отечествена война (1941-1945 г.), повече от 1/3 от неговите работи са посветени на войната.
Професор Григорий Данилович Ястребенецкий е удостоен с почетното звание „Народен художник на Русия”, Заслужил деятел на културата на Полша, Почетен доктор в Алеята на славата в СПбГУП, Академик на Руската художествена академия. Той е участник в над 200 изложби на негови творби, автор е на 64 паметника, поставени в Русия, Германия, Казахстан и Узбекистан. повече от 500 скулптурни портрета и мемориални дъски.
Героите на произведенията на Григорий Ястребеницкий са около 300 художници, артисти, писатели, композитори, държавници и политически дейци. Особено място в неговото творчество заема темата за Великата Отечествена война (1941-1945).
Ръководил е на творческата работилница на скулптурите на Руската художествена академия.
Произведения на скулптура Григорий Ястребенецкий се намират в над 40 руски музея: в Държавната Третяковска галерия, Министерството на културата, Съюза на художниците, Руската художествена академия, частни колекции в Германия, Великобритания, Финландия, Швеция, САЩ.
Академик Григорий Ястребенецкий е награждаван с много ордени – „Отечествена война I степен”, „Червена звезда”, орден „Почит” на Руската федерация, с над 20 медала „За отбраната на Ленинград”, „За бойни заслуги”, „За победата над Германия във Великата отечествена война (1941-1945 г.г.)”, носител е на много високи чуждестранни награди – „Медал на мира”, „За заслуги пред Отечеството” (ГДР), удостоен е със званието лауреат на художествената Премия Мартин Андерсен Нексе (Германия) и др.
Григорий Ястребенецкий има издадени пет книги, в които разкрива тайните на майстора скулптор: „Кое-что из опыта” (2009), „Теплые осколки” (2009), „Нас осталось мало” (2011), „Интервью автора с самим собой” (2005), „Такая долгая жизнь. Записки скульптора” (2018).
Вместо заключение – един твърде интересен факт, който убедително показва изключително силното уважение на Григорий Ястребенецкий към скулптурата на Христо Ботев – снимка на автора и авторското творение са поставени на видно място на задната корица на книгата „Интервью автора с самим собой” (2005).
Задната корица на книгата на Григорий Ястребенецкий „Интервью автора с самим собой” (2005). Авторът със своя скулптурен портрет на Христо Ботев.
Предстоят вълнуващи преживявания във връзка с дарението на Калофер скулптурата на Христо Ботев от 1964 г. на академик Григорий Данилович Ястребенецкий за 175-та годишнина от рождението на великия поет-революционер.
