Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Неофит отправи своето обръщение към вярващите в навечерието на Рождество с думите:
„Възлюбени чеда на светата ни църква!
В навечерието на светлия празник на Христовото Рождество, отново съпреживяваме дългоочаквания Младенец, за Чието идване човечеството се подготвя още от времето на праотците, с вяра и съкровена надежда за изпълнението на даденото от Бога обещание! Прекланяме се пред величието на неизповедимия Божи промисъл, споделяме удивлението на ангелското войнство и радостта на витлеемските пастири, удостоени да са първи свидетели на рождението по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Мислено се пренасяме в покрайнините на Витлеем, където пещера става първи земен дом на Богомладенеца, а скромните пастири и безсловесните животни – Негово първо земно обкръжение.
В тези часове на очакване, по традиция роднини прииждат отблизо и далеч, за да бъдем събрани в семеен кръг около постната трапеза, в уюта на домашното огнище, защото това е най-семейният от всички празници, когато най-осезателно чувстваме силата на семейството и свързаността си с него. И тъкмо затова всяка година на този ден Църквата призовава своите верни да отворят сърцата си и за всички онези, които по един или друг начин живеят лишени от дома, семейната среда и най-обикновеното човешко внимание, които изпитват различни материални затруднения, понасят глад, жажда или студ и не биха изживели истински празника на Рождеството, ако не им бъде протегната ръка за помощ и не чуят дума за утеха.
В светото Евангелие Господ Иисус Христос ясно свидетелства, че грижата за всички тях е по същността си грижа за Самия Него: „гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте…“ (Матей 25:34). И обратно – отказът да им обърнем внимание представлява всъщност отказ от Самия Него.
Дните около празника на Христовото Рождество са особено подходящо време да си припомним тези думи на Спасителя и да се опитаме да ги въплътим в любов и безкористна подкрепа за страдащите, които са винаги близо до нас.
Светът, в който живеем, независимо от целия си материален и културен напредък – продължава и днес да бъде свят на болка и тъга, на неправда и незачитане на човешката личност. Бог ни се открива по най-непосредствен начин в нашия ближен, в човека до нас, който търси и жадува любов и милосърдие. Ето защо, свят, който пренебрегва и забравя човека, неизбежно ще бъде такъв, който лесно и бързо забравя и Бога.
Нека светлината, мирът и съвършената любов, донесени ни с раждането на Христа Иисуса, да бъдат с всички нас и божественият Младенец да ни дарува благодатта Си!
Благословена да бъде традиционната постна трапеза на Бъдни вечер!
Честит празник!“
