Министър-председателят акад. Николай Денков категорично защити българското розово масло и останалите натурални етерични масла на заседанието на Европейския съвет.
По време на дебата по темата „Икономика“ той посочи съществен пропуск в проекта на Регламента за класифициране, етикетиране и опаковане на химикали (CLP), който поставя етеричните масла в графата на опасните химични смеси.
„Когато обсъждаме дали нещо е вредно, трябва да гледаме не само кое е веществото, а и каква е неговата концентрация. Именно от нея зависи дали веществото е опасно или не. В текста на регламента, който се представя, думата „концентрация“ липсва“, обясни пред журналисти в Брюксел акад. Николай Денков, който е световноизвестен учен в областта на химията и физикохимията.
Пред останалите лидери българският премиер е определил подготвяния европейски регламент като злоупотреба с науката. Той изрично е помолил председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен текстът да бъде прецизиран, защото „не е научен, какъвто трябва да бъде“, и е получил разбиране от нейна страна.
В началото на тази седмицата по време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург министърът на земеделието и храните Кирил Вътев настоя за изключването на етеричните масла от концепцията за комплексни вещества така, че те да продължат да бъдат класифицирани съгласно настоящите правила като вещества, а не като смеси. Позицията на България съвпада с тази на Румъния и Словакия и беше подкрепена от Франция, Словения, Италия, Унгария и Хърватия.
В рамките на лидерската среща на Европейския съвет през последните два дни в Брюксел са разглеждани три основни теми. Участниците са се обединили около схващането, че Европа трябва да повиши способността си да произвежда всичко важно, за да може да реагира веднага при криза.
По отношение на проблема с миграцията държавните ръководители са си поставили за цел мигрантите да бъдат задържани в страните извън Европейския съюз. Предвижда се и с други държави извън Съюза да се сключат споразумения за задържане на мигрантите, подобни на това с Турция. Унгария и Полша не са заявили съгласие с общия подход към миграцията. Затова текстът няма да бъде представен като част от заключенията на Европейския съвет, а като изявление на председателя Шарл Мишел с уговорката, че 25 страни-членки го подкрепят и две имат резерви.
Обсъждани са два нови акцента по темата Украйна. Мисли се за по-дългосрочни фондове за подкрепа на страната, включително за възстановяването ѝ след войната, както и дали могат за това да се използват замразените руски активи в държави извън Русия. Освен това европейските лидери смятат, че ЕС трябва да помогне за повишаване на боеспособността на украинската армия. Това засяга и българската военна промишленост. „Част от инвестициите, които ще се правят в Европа в тази посока, биха могли да бъдат в България, ако сме достатъчно активни“, заяви министър-председателят.
Премиерът сподели още, че по предварителна информация докладът на Европейската комисия за България се очакват в края на първата седмица на юли, като напредъкът на страната ни ще бъде отразяван до последния момент. Акад. Денков очаква докладът да бъде честен, коректен, достатъчно конкретен и ясен.