Народни представители от “Продължаваме Промяната – Демократична България” предлагат да се сложи таван на обезщетенията при пенсиониране заради изкривявания при досегашното относително неограничено положение, най-вече в държавните предприятия.
Според Кодекса на труда работодателят дължи минимални обезщетения според трудовия стаж в предприятието, които в общия случай са две брутни заплати, а при стаж повече от 10 години през последните 20 години – шест заплати. Член 228, ал. 2 от Кодекса на труда изрично посочва, че тези обезщетения са минимални. Той позволява да бъдат предвидени и по-големи акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор.
Проучване на народния представител от ПП-ДБ Димитър Найденов, който е инициатор на законопроекта, показва значителни аномалии при получаването на обезщетения при пенсиониране в държавните предприятия. В общия случай става въпрос за отношения, уредени в колективен трудов договор.
В „Ръководство на въздушното движение“ (РВД), например, за последните пет години са раздадени около 20 милиона лева на нови пенсионери, като през 2021 г. четирима души се взели около един милион лева. Това прави средно около 250 000 лева на човек. От справка за получените при пенсиониране суми е видно, че в периода 2018-2022 г., са изплащани индивидуално на пенсионер суми над 370 000 лв. по силата на формула в колективен трудов договор.
Димитър Найденов, който е предприемач от Бургас и член на “Да, България”, изтъква, че има огромна диспропорция между обезщетенията в частния бизнес и държавните предприятия. “Очевидно е, че чрез колективен договор (а дори индивидуално) в публичните предприятия се дължат обезщетения поради придобивана на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, които далеч надхвърлят пазарните, ако се проследи практика във фирмите частна собственост. Очевидно е също така, че тези обезщетения позволяват легално да се „награждават“ трудоустроени на високи ръководни позиции в публични предприятия лица, които много често са свързани под една или друга форма с принципала – държавата или общината”, мотивира се Найденов.
С предлаганото допълнение на Закона за публичните предприятия се въвежда горна граница на обезщетенията при прекратяване на трудово правоотношение след придобито право на пенсия, което не може да надхвърля брутното трудово възнаграждение за срок от 12 месеца. Така работниците и служителите ще продължат да бъдат защитавани чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, но правителството, колективният трудов договор и конкретният индивидуален трудово договор няма да могат да предвиждат обезщетения над горната граница.
“Предлаганата горна граница, която е два пъти по-голяма от минимално предвидената в Кодекса на труда, не е малка за българските стандарти. В същото време тя ще ограничи възможността на определени лица да раздават безлимитно публични (държавни и общински) средства чрез спорни колективни или индивидуални трудови договори”, добави той.
Като допълнение той посочва, че в някои сфери, като например МВР и съдебната система, е предвидена горна граница на обезщетенията. “Няма причина при трудовите правоотношения да няма подобни лимити и да се стига до ситуации, при които работниците и служителите да получават по-високи обезщетения дори от представените по-горе категории лица”, добавя Найденов.
Условията за броя на изплащаните заплати в частни и държавни фирми трябва да бъдат еднакви. Сега държавните са много облагодетелствани несправедливо на гърба на държавата тоест на всички работещи в частни фирми и плащащи осигоровки от собствените си доходи.