Биляна Врачева от Хисаря моли за съдействие общината срещу тормозещо я куче на съседка.
Ето какво пише г-жа Врачева в групата “Забелязано в Хисаря”, като пожелана на всички светли Великденски дни:
За жалост, моите празници, както и делниците ми от няколко месеца насам са почернени от непрестанния тормоз на съседи. Тези съседи отглеждат в двора си куче. Не знам какво точно му правят, но, милото, по цял ден квичи и лае.. По цял ден, без да спре. Понякога чак се задавя от непрестанния си лай, но ноикой от стопаните у не му обръща внимание. За да съм честна, има почивки от лая и квиченето от по няколко минути. Аз работя от дома си и този непристанен лай освен че пречи на работния ми процес, като го прави на практика невъзможен, ми докарва невероятен стрес и увреда на здравето ми.
Помолих любезно два пъти дамата, която се представи за собственик на кучето, да се погрижи за домашния си любимец. При влизането ми в двора установих, че горкото куче е вързано в края на двора, а стопанката му работи с шумообразуваща машина за нокти и дори не му обръща внимание. Поне си обясних защо квичи и се дави от лай, просто иска внимание и грижа, каквито са му отказани.
На молбата ми да се погрижи за домашния си любимец и да преустанови непрекъснатия шум от лая и квиченето му дамата ми отвърна, че в собствения си двор има право на прави каквото си иска. При третото ми посещение ме заплаши, че ако дойда още веднъж… Е, явно ще е последното ми посещение с молба за спазване на обществения ред…
Всъщност, дамата пропуска, че всеки един български гражданин, независимо къде се намира, включително и в собствения си двор, е длъжен да спазва законите на страната ни. Така дори в собствения си двор дамата няма право да убива, да изнасилва, да нарушава обществения ред и да тормози другите граждани, включително да наврежда на здравето ми. А чрез постоянния лай на стопанисваното от нея куче причинява именно това.
Но да оставим буквата на закона, ще си позволя да предложа поглед на ситуацията от чисто човешка гледна точка. Ако приемем, че всеки има право да прави каквото си иска в собствения си двор, това означава ли че аз, например, мога целодневно (както лае кучето на дамата) да пускам метал толкова силно, колкото лае кучето? Означава ли, че друг съсед може да пуска чалга също толкова силно? Означава ли, че трети може да вдига друг шум съгласно неговото предпочитание? И какво ще стане с градът ни тогава, когато от всеки двор се произвежда някакъв шум, удобен за живущите в него? Това ли е градът, в който искаме да живеем? Това ли е обществото, което градим, всеки да пречи на другите и да не се съобразява с правата на съседите си?
От много дълги години западните държави и общинските управници на големите градове в собствената ни страна са приели ред за тези, които искат да поканят куче в живота си, при който това куче да не пречи на останалите. Имам много приятели, стопанисващи кучета и от тях знам, че има съвсем прости техники, с които се научават кучетата да не лаят и да не тормозят с това останалите граждани. Разбира се, тези техники не съдържат насилие над кучето. Но изискват грижа и отговорност на стопанина, които грижа и отговорност повечето стопани на кучета полагат дори в нашата страна. В София има много повече кучета отколкото в нашия град и такова целодневно лаене няма. Стопаните им се грижат за кучетата си и не позволяват тяхното желание да имат куче в живота си да пречи на останалите.
Дори тук, в Хисаря, около къщата на дамата с лаещото куче има много други, отглеждащи кучета и стопаните им са се погрижили те да не пречат с лая си на съседите. Чува се само лаят кучето на дамата с маникюра и педикюра, според табелата пред вратата й.
Не мисля, че сме по-лоши от всички останали. Сигурна съм, че имаме право да живеем в разбирателство едни с други и да не вредим на хората около нас. Отглеждането на куче е грижа и отговорност. Завързването на горкото животно в края на двора без никакво внимание е тормоз и за самото животно и за хората, живеещи наоколо.
Аз лично не бих могла да бъда спокойна като знам, че с някакви свои действия вредя на здравето на хората около мен и то непрекъснато, ден след ден. Искрено се надявам, че дамата с лаещото кучето ще осъзнае своята отговорност към кучето, което е поканила в живота си и ще възпре по-нататъшния си тормоз над здравето ми.
И искрено се надявам всички ние да живеем така, че да правим града си по-добър, а не пълен с вражда и несъобразяване!
Весели празници на всички!