Тракийска гробница, Римски терми, Епископска базилика и винарска изба бяха сред обектите на инфотур за журналисти от СБЖ
Обмен на инициативи споделиха журналисти от Пловдив, Бургас и София. Те участваха в инфотур в Пловдив, Старосел, Хисаря и Устина. Групата бе водена от председателя на СБЖ Снежана Тодорова. Заедно с нея бяха членове на УС и КС на СБЖ, както и на дружества от Бургас, Пловдив и София. Сред участниците в инфотура бяха Велиана Христова /член на УС на СБЖ/, Мария Любенова /член на Организационната комисия/, Еми Мариянска /доскорошен член на УС/, журналистите от Бургас – Десислава Георгиева /основател на сайта „Черноморие-бг“/, Наташа Тодинова /член на Стопанската комисия/, Силвия Шатарова /от „Черноморски фар“/, пловдивските журналисти Огняна Генева /основател на сайта „Густо медия“/, Бояна Маркова от „Трафик нюз“, Галина Константинова /ПР на Окръжен съд – Пловдив/, придружавани от Наско Начев /председател на ПДЖ „Глас“/, Георги Найденов /председател на ПДЖ „Европрес“ и член на КС на СБЖ/, Мария Петрова /председател на ПДЖ „Марица“/ и Екатерина Кючукова /член на УС на СБЖ/.
Първият обект, който посетиха бе Епископската базилика – перлата на Филипопол, построена през 4 в. върху развалините на антична сграда, още от времето на първия римски император, приел християнството – Константин Велики. Тя има уникална архитектура и респектиращи размери. Впечатляващи са мозайките, разположени на над 2000 кв. метра. Журналистите разгледаха най-ранния християнски храм във Филипопол, построен с протекциите на императорската администрация. В центъра на мозайките на първия етаж е разположено изображението на паун с разперени криле. Той е позициониран в преддверието на храма. В него е имало и воден басейн. Базиликата е била разрушена в резултат на силно земетресение. През 10 – 12 в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи. На втория етаж са разположени мозайки от 6 век, както и интерактивни игри и атракции за малки и големи посетители. Гостите се запознаха с параметрите на най-голямата раннохристиянска базилика в страната – широка 36 метра и дълга над 90 м. Журналистите останаха впечатлени и от атракциите за посетителите. Сред тях 3 D визуализация с добавена реалност на птици, изобразени в мозайките в базиликата. Тук всеки посетител може да си направи снимка с пауна или златошийката. Накрая на визитата групата си направи снимки за спомен.
След това гостите, придружени от колеги от пловдивските дружества, продължиха с автобус, осигурен от един от градските превозвачи „Автотранс Чолаков“ към село Устина, в коeто е разположена бутикова изба „Юстина“. Журналистите от СБЖ бяха посрещнати от винения гид Ани, която разказа историята на винарната, основана през 2006 г., както и за сортовете вина, произвеждани в нея. „Нашата винарна разполага с модерна база, изградена преди повече от 10 години. Тя е дело на собственика инж. Милко Цветков, който е известен в бранша като създател на оборудване за винопроизводство не само у нас, но и в чужбина. Лозята ни са разположени на повече от 420 дка собствени масиви“, разказа Ани. Тя допълни, че произвеждат вина едва от 10-на години, но имат много международни отличия, с които се гордеят. „Винарската изба стартира гроздобера в края на август, като приключва в началото на октомври. Гроздето идва в касетки, след което се изсипва върху лента и попада върху гроздомелачката, където се смачква и се отделят от чепките. Получава се гроздова каша. В избата се създават вина от сортовете Совиньон блан, Семийон, Шардоне, Алиготе, Димят, Пино ноар, Каберне фран, Мерло, Мавруд, Рубин и други“, посочи виненият гид. Още с влизането в дегустационната зала Мария Любенова бе впечатлена от множеството отличия за вина. Сред най-новите им отличия са Златен ритон от “Винария 2024” за бяло купажно вино от последна реколта, както и престижният приз от Световните награди на Декантер. Специално отделена бе и наградата на журналистите от “Wine fest Burgas”. Журналистите дегустираха три от отличените вина на ВИ „Юстина“, едно от които – розе от сорта Рубин „Spring“ стана фаворит на дамите. В края на визитата из комплекса се срещнаха със създателя на квалитетните напитки – енолога Васил Стоянов, който разкри някои тънкости от професията.
След завръщането си в Пловдив журналистите станаха свидетели на откриването на обновената Дондукова градина, която е била първият парк, изграден в Града на тепетата след Освобождението. Тя е благоустроена от прочутия ландшафтен архитект Люсиен Шевалас през 80-те години на 19 век.
Вторият ден от визитата на журналисти от СБЖ продължи с посещение на няколко забележителности в Пловдивска област, които се радват на изключителен интерес от туристите с новите разкрития на учените през последните години. Групата се отправи с автобус на „Автотранс Чолаков“ към тракийската гробница в Старосел. По пътя журналистите се насладиха на арт визията на оградите в пловдивското село Старо Железаре, което стана популярно с впечатляващите си графити, изобразяващи известни личности от сферата на политиката, историята, културата… Тук те видяха образите на Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Тодор Колев, Стефан Данаилов, заедно с Луи дьо Фюнес, мистър Бийн, Уди Алън, Упи Голдбърг на улична ограда. По стените на къщите могат да се видят и лицата на героите на Априлската епопея, както и тези на кралица Елизабет, Горбачов, Тодор Живков, както и изображения на Фидел Кастро, Доналд Тръмп, Мерилин Монро и Бриджит Бардо. Инициативата за създаването им е дело на българския художник Венцислав Пирянков и неговата съпруга Катаржина.
В ролята на гид влезе Велиана Христова. В автобуса тя започна разказа за траките и откритията на известния археолог проф. Георги Китов. Тя посочи, че страната ни има уникални обекти, които трябва да са обект на национална стратегия. „България е една от трите най-богати на археологически находки държави. Тук са запазени следите на 7 цивилизации от праисторията до днес. За съжаление, до момента в държавата никой не е помислил за това. А може да бъде основен поминък у нас. В Италия и Гърция в момента, в който се открие обект, държавата финансира частната фирма, която ще бъде туроператор един ден, както и в кадри – екскурзоводи, които да знаят какво ще разказват на туристите. Освен това тези държави дават пари за изследване на обекта, тъй като стратегиите включват етапите – от откриването на артефакта, археологическите проучвания, прави се реставрация и след това пристигат туристическите фирми, които да канят посетители от страната и чужбина. Именно този поминък храни държавите. При нас, за съжаление, не е така“, коментира Велиана Христова. Тя продължи разказа си за траките и тяхната цивилизация. „Проф. Александър Фол убеди световните учени, че траките са друга цивилизация. Те са различни от елините. Елините вярват в многобожието – Зевс, заобиколен от богове, а при траките богинята е една. Това е Великата богиня майка, която ражда син – царят. Според вярванията им космосът се развива на 10 степени. Отначало природата се самозадвижва, след това носи в утробата си царя, когото ражда на 4-та степен и той до 7-та степен царува. На 7-та степен царят умира. Когато умре, го разчленяват на 7 части. Затова в гробниците се откриват части от тялото на владетеля, а наоколо се погребват останалите“, посочи Христова. Тя допълни, че в Старосел са открити две гробници. В едната има 10 полуколони. Гробницата има широк коридор /дронос/, който отвежда до куполна камера, където е бил погребан владетелят. Открити са били малки части от тялото му. Всъщност, в могилата е погребан великият тракийски цар Ситалк. След него започва разцветът на Одриското царство, разположено в района на Тракийската низина. В района на язовир Копринка се намира Севтополис – столицата на одрисите.
„От лявата страна на тази могила археолозите откриват и погребение на друга част от тялото, което потвърждава традициите на траките за 7 погребения на различните части на тялото на владетеля“, продължи разказът си Велиана Христова. Тя уточни, че в Старосел и Голямата косматка са най-големите тракийски гробници в България. „Във всички гробници има процеп, през който дните на равноденствието пробива Слънцето. Траките много точно хронологически са изчислявали как се сменят сезоните“, допълни тя. И поясни, че гробниците са т. нар. „хероони“ и са използвани за култови обреди и след погребението. Доказателство за това е откритият от археолозите остатък от корито, в което траките са варили вино за ритуалите, които са извършвали.
Тракийският култов комплекс край село Старосел е археологическа сензация със световна слава.
При траките всичко е подчинено на това, че царят и всеки човек остава безсмъртен. Той не умира. Смъртта е преминаване в друго състояние. Космосът поема енергията на всеки човек. Това е и голямата разлика с гърците /елините/. При тях безсмъртни са само боговете, а хората не са. При траките Орфей е безсмъртен. Той е погребан е хероон, близо до Перперек /което в превод означава „камък до камък“/.
Велиана Христова разказа и за обектите, по които е работил проф. Георги Китов в Стрелча, в Кръстевич, в Казанлък. „Могат да се направят туристически дестинации, през които да се върви и да се разказва за развитието на цивилизацията. Тази уникалност на България ние не сме я обяснили на света. Страната ни е лишена от възможността да печели от културен туризъм. Такава дестинация в Европа не може да се намери“, коментира още Велиана, която сподели, че целият регион е богат на артефакти и превръщането им в атрактивна дестинация може да обясни развитието на цивилизациите пред туристи от страната и чужбина.
След това журналистите се отправиха към Хисаря. Посетиха Археологическия музей, след което се отправиха към римските терми, експонирани след сериозни реставрационни и консервационни дейности, финансирани със средства от ЕС и от Община Хисаря.
Из разкопките на римските терми журналистите бяха водени от професионалния екскурзовод Радка Нанкина, Тя започна своя разказ с уникалната даденост на Хисаря и наличието в него на 22 минерални извора, които са лечебни. „Още от първото заселване на хората през 4 хил. пр. Хр. хората са идвали заради минералната вода. В средата на 1 век римляните завладяват Тракия и започват мащабно строителство, като термалният комплекс е изграден в края на 2 век. По-късно селището се трасира и започва строителството на сгради в него. По времето на император Диоклециан до 6 век градът е бил в своя разцвет. В началото на 4 век римляните издигат масивна крепостна стена, за да запазят изграденото от тях и ценните лечебни извори. Термалният комплекс е започнал да се изгражда в края на 2 век, а по-късно се разширява. Първите разкопки са започнали през 30-те години на 20 век, а на експонираната част са стартирали преди 30 години и продължават“, посочи Радка Нанкина.
В късната античност Диоклецианопол е бил най-големият римски СПА център в балканските провинции на Римската империя. Античните терми са били най-голямото богатство на курортното селище, а днес са част от Археологическия музей в града. В него се пазят фрагменти от облицовъчни мраморни плочи от римските бани.
Самите римски терми са разположени в центъра на Хисаря. В тях басейните са изградени с мраморни плочи, окантени с мраморни бордюри от 2 в. н. е. При направените реконструкции на термите и по време на реставрацията и консервацията са открити нови помещения, които са датирани от по-ранен период. Интересен факт е, че термите в Хисаря са с действаща канализация и басейни и са сред трите съхранени подобни забележителности в света – другите са в Бат, Англия и в Алжир.
„В Римските бани, които са били център на обществено-политическия и социален живот в онези времена има много помещения. В едно от тях има 3 басейна, всеки от които е снабден със сифон, за да може да се изпразва и изчиства“, разказва Радка Нанкина. Тя увери, че термите са единствената „работеща антична баня“ в България. В нея всичко работи. Стените на комплекса са градени със смесена зидария с дебелина на стените 1 – 2 метра. Подът и стените са били облицовани с мрамор. В банята е имало хипокаустна система за отопление. Керамични тръби са отвеждали топлата вода под мраморните плочи на пода, а нагоре, между двойните стени, се насочвала топлата пара.
При археологическите разкопки на съоръжението са намерени мраморни оброчни плочки на трите нимфи, покровителки на лечебните извори, което подсказва, че още преди изграждането на баните в средата на 2 век, там е имало светилище на нимфите. Вярва се, че там се сбъдват желания.
Из Диоклецианопол журналистите бяха съпровождани и от виртуален гид. Те имаха възможността да бъдат посрещнати от бог Асклепий и да се фотографират с него, както и да запаметят някои от уникалните съдове, открити от археолозите при разкопките. Приложението позволява да се види какви предмети са открили археолозите. Сред тях мраморна лъвска глава на чешма от 2 век, мраморно медицинско хаванче и бронзов хирургически инструмент за почистване на рани от 3 век.
След великолепния разказ на екскурзовода Радка Нанкина журналистите се отправиха към Пловдив.
По време на визитата си в града те бяха поздравени от председателя на Съвета по туризъм в Пловдив инж. Любозар Фратев. Той представи събитията, които се организират съвместно с Община Пловдив, хотелиери, ресторантьори, учебните заведения, които създават кадри за туризма – двете професионални гимназии по туризъм и по транспорта, за да може богатото културно-историческо наследство на Пловдив и региона да се превърне в по-достъпна, по-известна, по-привлекателна като културна и туристическа дестинация.
Преди 16 години Съветът по туризъм организира Дефиле на младото вино по примера на французите, които създават своя празник на младото Божоле. „Това френско вино възроди тогава един изостанал район, като туристическа и икономическа дестинация. Направихме българското младо вино, повдигнахме го на пиедестал, разбира се, не без основание. Младото вино е с най-добри качества и даваме шанс на винопроизводители. Правим една симбиоза между дегустация на вино и културно-историческото наследство на нашия град. Този фестивал се превърна в място за срещи, което се наложи. Стана част от националния туристически календар и от всички туристически борси в Берлин, Париж, Лондон, Мадрид. Винаги посрещаме туристи от чужбина. Те са в точно определено време – 2 уикенд на месец май и 2 уикенд на октомври“, заяви инж. Фратев. Той допълни, че преди 6 години създават още едно събитие – Уикенд Пловдив, което се провежда в летни вечери на Пловдив, когато се пие бяло вино сред археологията и античното наследство, като отново в центъра е развитието на винения туризъм, който вече е добавен към събитийния календар на Пловдив. Третият фестивал е „Вино и гурме“, което също се провежда в Стария Пловдив и събира около 25 хиляди души. На него се осъществяват над 100 000 дегустации.
„Искам да ви благодаря, че вие сте един прекрасен мост, чрез който ние стигаме до една още по-широка публика и по този начин събитията получават по-широка аудитория“, посочи Любозар Фратев и поздрави членовете на СБЖ по повод двете годишнини, които отбелязва тази година.
В края на инфотура Наско Начев и Екатерина Кючукова благодариха на всички, които подкрепиха организацията на проявите на СБЖ в Пловдив, както и на всички колеги, които се включиха в инициативите. „Щастливи сме, че всички медии в Пловдив представиха своята дейност и показаха силата на журналистиката, обединена в кауза за популяризиране имиджа на града и страната у нас и по света. Изключително сме благодарни на Община Пловдив, на Съвета по туризъм, на колегите от страната, които прегърнаха идеята и посетиха нашия град, както и на всички приятели от Пловдив, без чиято подкрепа проявите по повод честванията на СБЖ не биха били възможни“, подчертаха организаторите.
Инфотурът на журналисти от Бургас, Пловдив и София бе организиран от пловдивските дружества на СБЖ. Поводът бе честванията на годишнините на българската журналистика – 180 години от основаване на периодичния печат в страната и 130 гоодини от създаване на организирано журналистическо движение.
