Новият състав на Комисията за защита на потребителите (КЗП) да се запознае със становището на Съда на Европейския съюз (СЕС), както и с постоянната съдебна практика в България относно клаузи в договорите с общи условия на фирми за бързи кредити, които оскъпяват незаконно взети от потребителите заеми, препоръчват от онлайн платформата „Ние, потребителите“. Идеята е да се вземат мерки за премахването на несправедливи уговорки, които съществуват от години и нарушават икономическите интереси, при това на уязвими групи потребители.
Ако гражданите трябва сами да водят дела, за да защитят интересите си при незаконно оскъпяване на изтеглени от тях бързи кредити, това означава, че държавната КЗП не прилага ефективно правомощията си да не допуска неравноправни клаузи в договорите с общи условия на тези дружества и нелоялни практики при отпускането на заеми. Става дума за уговорки, които предвиждат заплащането от клиентите на допълнителни суми под формата на такса „разходи“, такса за експресно разглеждане на документи, неустойка за непредоставяне на поръчител в определения срок или на банкова гаранция и др., посочват от „Ние, потребителите“.
Поводът е идващата от финансисти информация за ръст на броя на частните дела срещу компаниите за бързи кредити у нас след решение на Съда на Европейския съюз (СЕС), че при невключени в годишния процент на разходите (ГПР) допълнителни такси потребителят дължи само главницата по заема без лихвите и разноските.
„Въпреки постоянната съдебна практика в България и многократното обявяване от различни съдебни състави в страната по различни индивидуални дела на граждани на посочените по-горе клаузи за недействителни, тези уговорки продължават да фигурират в общите условия на фирми за бързи кредити заради неефективната работа на КЗП в последните години. Затова, макар в затруднено финансово положение, потребителите се принуждават да водят сами дела, като се позовават на тази практика, а вече и на постановеното от Съда на Европейския съюз решение“, казва основателят на „Ние, потребителите“ Габриела Руменова.
Задължителното тълкуване на съда в Люксембург е, че ако таксите за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на заем и за възможност за разсрочване са част от конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита или са задължителни за получаването му, са част от ГПР, както още през март съобщиха от „Ние, потребителите“. От там напомнят, че съгласно Закона за потребителския кредит максималният размер на ГПР не може да надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения.
Нищожен е и договор, при сключването на който изобщо липсва ГПР или е посочен неясно, гласи още решението на Съда на Европейския съюз.
От „Ние, потребителите“ разясняват, че ГПР показва колко ще струва кредитът на получателя му и затова следва да е най-точният критерий за сравнение при избора между различни предложения.
Припомняме, че и проблемът с индексацията на цените на телекомуникационните услуги също остава нерешен. Предишният ръководен състав на КЗП и Алиансът за технологичната индустрия подписаха споразумение, с което индиректно признаха неравноправността на клаузите за индексацията на цените с годишния индекс на инфлацията, но не и формално, с което щяха да предоставят правото на потребителите да поискат да им бъдат върнати всички неправомерно надвзети суми на основание уговорката за индексация от първия момент на нейното прилагане, посочват още от „Ние, потребителите“.
Регистрираната от Министерството на икономиката и индустрията, институцията на омбудсмана и Подкомисията за наблюдение дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите към Народното събрание невъзможност на КЗП да се справи с нарушенията на пазара на бързи заеми в България и с проблема с индексацията на цените на мобилните оператори е сред причините за отстраняването на ръководството на контролния орган преди дни. Пред новоназначеното ръководство на институцията стои предизвикателството да реши тези въпроси в полза на потребителите.