Кметът на община Брезово инж. Калин Калапанков и местни хора от вилна зона Дондуково благодариха лично на смелите пилоти от авиобаза Крумово, потушили пожара.
Преди седмици се разгоря голям пожар на вилна зона Дондуково. Тогава изгоряха около 400 декара гора, имаше опасност огънят да тръгне към селата Свежен и Зелениково, бяха изпепелени вили, по-голямата част от които непостоянно обитаеми, и автомобили.
Авиоотряди на 24-та база Крумово се включиха с два хеликоптера, а смелите мъже спасиха от огнен ад и от голяма трагедия живеещите на вилната зона и в двете села.
Пилотите и техните екипи, заедно с командира им – бригаден генерал Димитър Иванов, бяха поканени отново на Дондуково. Поканата от сърце отправиха о.з. полковник Тончо Тончев, неговата съпруга Йорданка Тончева, която е пенсиониран педагог и дъщеря им Росица Тончева – известен в Българя диетолог. Сигналът за пожара подава именно това семейство.
87-годишният полковник Тончев, който е бивш пилот от военната авиация, полетя от щастие, защото с колегите си обсъдиха ситуацията през изминалото лято, върнаха се в спомените на Тончев, откриха десетки познати и приятели.
Сълзи блеснаха в очите на военния пилот, който въпреки годините си не е загубил енергичността си, полета на духа и прекрасното си чувство за хумор. „За колко време ще ме научите да управлявам МИ -17“, попита Тончев. Когато получи отговор, че за година ще е готов, полковникът реагира и през смях отвърна – 1 месец и съм готов.
Домакинът – кметът на община Брезово инж. Калин Калапанков, също дойде на място, за да приветства двата екипажа и лично да им благодари. Кметът поднесе грамоти, плакети и сувенири от община Брезово на гостите, а на семейство Тончеви благодари за гостоприемството. Семейство Тончеви получиха картина-колаж с вертолет от военните.
„Благодарение на бързата и адекватна намеса отрядите на авиобаза Крумово, на противопожарните служби, на директора на Областната пожарна старши комисар Димов, успяхме да потушим пожара, за да не се разрасне, да изгори цялата вилна зона и да обхване още от горския масив. Защото местността е трудно проходима, няма пътища, до там пожарен автомобил не може да стигне. Единственото спасение бяха хеликоптерите, те се оказаха точно навреме тук и благодарение на тази бърза намеса предотвратихме трагедия“, коментира кметът.
Единият от пилотите – майор Тасков, разказа, че 24-та авиобаза Крумово участва доста често в такива задачи. Взема се решение от кой язовир да се пълни вода, как точно да се работи, координация се извършва с пожарникарите, които са на борда. Първата задача е да бъдат отсечени пламъците, които наближават къщи или жизнено важни обекти.
„Смелостта идва от само себе си. Като отидем и видим, че хората търпят бедствие и сме длъжни да помогнем, тогава забравяме за всичко. Стремим се да помогнем на всяка цена, да предотвратим трагедии, разказа другият пилот – капитан Клинчев, който е с 20-годишен стаж зад волана на вертолета.
Инженер Славчев, който е част от екипажа, сподели, че като борден инженер, в частност на кугъра, отговаря за избиране на мястото за вземане на вода, за насочване на екипажите къде е най-удачно и безопасно да стане това. „Нашата работа е меко казано трудоемка, тя е рискована, а адреналинът е на такова ниво, че мисли и размисли са на един много по-късен етап. Когато всичко е минало, тогава имаш време за мисли и за страх. Основната ни задача е да спасим хората, да помогнем на пожарникарите, от това по-голямо удовлетворение няма. За това жертваме и живота си и всичко, което правим, е заради хората“, каза смелият капитан.
Ръководителят на авиобаза Крумово бригаден генерал Димитър Иванов сподели кога за последно е плакал. Отговорът, който само един смел мъж може да даде: “Плаках преди дни, когато изпратихме колега и го пенсионирахме. Той е един от най-опитните, който обучава курсанти. Докато правихме последен полет с него, очите ни се напълниха със сълзи. Сигурна ще плача много повече след седмица, когато ще е моето пенсиониране. Генералите също плачат“, призна Иванов.
„Обясненията за тазгодишните многобройни пожари могат да бъдат различни. Може да е човешка намеса, умишлено или природни бедствия, много често възникват пожари в следствие на светкавици. А този, който го прави с умисъл, търси някаква лична причина. И той не може да си представи колко човешки ресурс, машини, опасности за самите хора, които са в пожарите. Никога не може да се свикне с гледката на изгорели къщи, на изпепелени хора. Това е загуба на човешка съдба. А всеки човек е свързан с роднини и приятели. Това е огромна мъка за всички тях. Лятото нашите пилоти гасиха Воден, Отец Паисиево и навсякъде, където имаше пожари. Ние забравихме вече бройката. Само ще кажа, че миналата година се изпълниха на вертолет около 50 часа за гасене. Тази година сме вече към 140 часа във въздуха за гасене на пожари, като имаше дни, в които по 9 часа екипажите бяха във въздуха.
На въпрос защо нашата страна няма специални хеликоптери за гасене на пожари, ген. Иванов отговори така: „Това е дългогодишна политика или забравяне на основните проблеми, които се получават в държавата. Тоест когато дойдат бедствията и авариите, всеки търси армията и в тези случаи, на наводнения или пожари, се търси авиацията. Но след като мине сезонът на пожарите и се забравя. Това е работа на политиците, които пък са зависими от средствата, с които разполага държавата“.
Той сподели, че поканата, която са получили от местните хора от вилна зона Дондуково и от кмета инж. Калин Калапанков ги е трогнала от сърце. „Това е най-добрата оценка за работата ни. Защото едно е да гледаш по телевизията, а друго е да усетиш на живо отношението на хората към нас. Аз сърдечно благодаря за таи среща и тя е много важна за нашите пилоти“, каза още генерал Иванов.
„Това, което направихте е неповторимо. Благодаря ви от името на моето семейство, от името на всички дондуковци. Вие спасихте живота ни и имуществото ни за милиони левове. Тук има доста вили. Да сте живи и здрави, помагайте навсякъде по същия начин,“, пожела домакинът – о.з. полковник Тончо Тончев.
