„Между заслужилите мъже от нашата освободителна революционна епоха е и Теофан Райнов, син на народния будител Райно Попович, учител в Карлово. Малцина знаят за този голям идеалист и ентусиазиран борец, истински патриот и с крайно широко сърце човек.” – това пише за своя съгражданин Никола Славчев през 1940 г. в книгата си „Теофан Райнов като революционер и възрожденец“.
Роден през януари 1837 г. в семейството на известния даскал Райно Попович и Анастасия Гешова, той израства в атмосфера на висока духовна просвета и родолюбие.
Теофан Райнов е един от активните сътрудници на Г. С. Раковски при подготовката на Първата българска легия. По негово поръчение заминава в Италия, за да се запознае с тактиката на италианското освободително движение, ръководено от Гарибалди. Райнов поддържа връзки с Тайния български централен комитет, сближава се с Любен Каравелов, Васил Левски, Иван Касабов, а също и с представители на европейските революционни среди.
Заедно с Райчо Гръблев през лятото на 1869 г. осъществява мисията на „младите“ в Европа, по време на която се срещат с Джузепе Мацини. Участва в дейността на българската емиграция във Влашко. Апостола високо цени Теофан Райнов и въпреки някои различия, които имат, запазва доверието си към него докрай. През Руско-турската война 1877-1878 г. сътрудничи на руското командване.
След Освобождението Райнов участва активно във възстановяването на българската държава – работи като окръжен и околийски началник в различни градове, участва в много организации с благотворителен, културен и стопански характер. От редица документи в запазения архив на Ученолюбивото дружество „Васил Левски“ в Карлово се вижда, че макар и на преклонна възраст Райнов участва в работата на комитета до 1909 г.
Само след една година, на 18 септември (30 септември по стар стил) 1910 г., той умира сам в родния си дом в Карлово, загубил съвсем млад съпругата си Елисавета, а след това и сина си Райно.
Въпреки че още твърде млад получава възможности за търговска и предприемаческа кариера, Теофан Райнов поема друг път – на рискове, понякога авантюри, извървява сложна идейна еволюция, като обрича живота си на oсвобождението и развитието на България.
