Със своя 60-годишен стаж като хижар и планински спасител той е истинска легенда. Спасил е живота на мнозина при инциденти в суровата планина. Широка душа, сръчни ръце (все нещо майстори), усмихнат, гостоприемен и готов да помогне. Да посрещне туристите с блага дума, чай от 40 билки и вкусна храна. А прочутият чай на хижа „Васил Левски“ от мащерка, риган, мента, кантарион, иглика, еньовче, боровинка и други билки всъщност се прави от неговата половинка Яна Динева, с която са заедно от много години. Ако Вълко Съботинов е дългогодишният стопанин на хижа „Васил Левски“, то самата хижа е една от емблемите на Карлово и гордост на туристите в града. Представата за Карлово е непълна без Балкана. Преди повече от век благоприятните природни условия насърчили карловци да развиват туризъм в този край. Тази година на 16 май отбелязахме 122 години от създаването на туристическо дружество „Васил Левски“. На 12 юни се навършиха 98 години от откриването на хижа „Васил Левски“ – първата в Стара планина и третата в България.Историята на хижа „Васил Левски” е впечатляваща. На първите местни туристически деятели дължим нейното построяване и популяризирането на Карловския Балкан. Изказваме признателност и към днешните членове на туристическото дружество, за поддържането и развитието на планинските домове „Васил Левски“, „Балкански рози“, „Хубавец“ и „Равнец”. През 1997 г. започна изграждането на втория етаж на хижа „Васил Левски”. С помощта на бившия директор на ВМЗ – Сопот Ангел Писков на там бяха доставени голяма перална машина, която работи и сега, агрегат 30 KW и голям електрожен 250 кг. Тези уреди бяха доставени с хеликоптер.По инициатива на ТД „Васил Левски“ от 2010 г. започна обновяването и благоустрояването на стопанисваните от него хижи. Тогава, по предложение на инж. Христо Тахчиев, зам.-председател на дружеството, бе организиран първият благотворителен туристически бал, който стана традиционен. В него участват туристи от Карлово и от цяла България, местни бизнесмени и приятели на планината. Всяка година събраните парични средства се разпределят за ремонт на карловските хижи, като голяма част от тях са за „Васил Левски“. В този период, с активното участие на Вълко Саботинов, бяха монтирани сателитен телефон, фотоволтаични панели, изградена бе лятна кухня; подменен бе 300 м водопровод. Вълко Съботинов изгради бунгало към хижата. Осигурени бяха нов парен котел и нов 200-литров бойлер.Днес планинският дом е сред най-добре поддържаните в България, с парно отопление, баня и вътрешна тоалетна. А Вълко, с неговата отдаденост и работохолизъм, е допринесъл много за това преобразяване. Както казват старите туристи: „Добрият хижар прави хижата”. В Балкана хората са заедно и в радост, и в беда. Хижарите са сред първите, които помагат в критични ситуации. Пребиваването в Балкана е урок по оцеляване. „Законите тук са жестоки – трябва да се познават и да се спазват”, казва най-дълголетният хижар в България Вълко Съботинов. Той държи на прости правила: „Тръгвай сутрин рано, следобед времето се разваля! Попаднеш ли в беда, връщай се обратно или слизай надолу, докато стигнеш гора! При студ не спирай, колкото и да си уморен – иначе иде бялата смърт! Самообладание, добра екипировка, добра физическа подготовка са задължителни условия, за да е приятен престоят в планината”. На 20 ноември, навръх неговия рожден ден, най-дългогодишният хижар в България и стопанин на хижа „Васил Левски“ Вълко Саботинов получи поздравленията и признанието на карловските туристи. За неговия принос в хижарското и хижестроителското дело и дългогодишната му всеотдайна работа и гостоприемство в услуга на туристите той бе удостоен с медал „За особени заслуги” и получи поздравителен адрес от ръководството на БТС.Роден през 1944 г. в работническо семейство, Вълко от малък е привлечен от красотата и суровата природа на Карловския Балкан. Това го насочва към курсовете по алпинизъм, които завършва успешно през 1962 г. Само на 21 години, от 1965 г., вече е хижар на хижа „Козя стена“ и е неин стопанин цели десет години до 1975. През този период той подобрява материалната база и допринася за нейното развитие. „Козя стена“ и досега е неговата първа любов в Балкана. През 1966 г. Вълко постъпва в Планинската спасителна служба в Карлово и участва в множество спасителни операции. Още в онези години се сприятелява със знаменития карловец – алпиниста Христо Проданов.На 1 юни 1974 г. се сбъдва неговата детска мечта да стане хижар на „Васил Левски“. През 1981 г. е командирован за две години на х. „Козя стена“, за да продължи подобренията по нея. Вълко е член е на ТД „Васил Левски“ – Карлово от далечната 1962 г. А заедно с Янка Динева от 1996 г. до днес успешно стопанисват х. „Васил Левски“.
Ангел РУНТАШКИ – секретар на ТД „Васил Левски” – Карлово
