Никола Лазаров (1870-1942 г.) е бележит български архитект, роден в Карлово.
Баща му Иван Генов Лазаров е производител и търговец на гайтани и розово масло, има и собствена търговска кантора в Браила (Румъния), обесен е от турската власт през Страшното – 1877 г.
Завършва с отличие Специално училище по архитектура в Париж през 1893 г.
Започва работа като архитект по поддръжка на правителствените здания в Княжество България.
Ръководи преустройството на лятната княжеската резиденция Евксиноград. След това е поканен от княз Фердинанд да разшири Княжеския дворец в София.
Никола Лазаров има силно присъствие в архитектурната среда на редица български градове: София, Варна, Плевен, Перник, Казанлък. В столицата проектира над 60 забележителни сгради.
Работи по екстериора и интериора на Военния клуб в София.
Негово дело са Паметникът на освободителите и Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война (1885 г.) в Русе.
В Карлово по негови проекти са изградени сградата на безплатните ученически трапезарии „Тодор и Ана Пулиеви“ и сградата на Женско дружество „Възпитание“ (днешния Обреден дом).
Източник: Комитет Единство
