Седим в ресторант „Едно време“ в Карлово със свата ми Димитър Дечков на чудни гозби, халва с узо и локум приказки. Той е с глава над мен и с тяло на боксьор тежка категория, нали е карловец, ама с корени в Песнопой. Може да е по-издръжлив и от Кубрат (хана, имам предвид, оня със снопа пръчки, дето ги бил счупил, без даже да ползва коляно), понеже цял живот се занимава с тежки камиони и е обиколил стотици пъти цяла Европа. Тя и колко е Европата…
С такъв човек, да знаете, лесно ще се разбереш, но замахнеш ли му, хвръква ти главата като детска топка – и това да знаете.
Та покрай тия приказки ето ви една легенда.
Легенда, легенда, но може да е и самата истина, казва Митко.
Всеизвестно е, че Карлово просперира по времето на Карлъ бей, чието пълно име е Карлъ Заде Лала Али бей, както и че султан Баязид II дава малкото селище Сушица във владението (мюлк) на бея. Това става около 1482-1485 година.
Карлъ бей превръща вакъфа си в център на занаятите – особено просперират шивачеството и коневъдството. Стоките и добитъкът – елитни коне, се изнасят с кервани за столицата на Империята, а Сушица забогатява, понеже беят се сговаря със султана тукашното население да не се пипа и да не се тормози с данъци. Може би поради това опитът Карлово да се преименува на град Левски малко след Девети септември е несполучлив.
Само че керваните минават по опасния път около днешен Калофер. Тогава там е нямало кьорава къща, но в Джендема върлува четата на Калифер войвода. Тия хаймани се изхранват като нападат и обират керваните, а конете – пускат на свобода, ей така, да става зулум. То нито килими, нито дрехи, нито каквото и да било им е трябвало толкова, но що да не ударим кьоравото!
Заптиета и аскер се мъчат да хванат Калифер, ама хваща ли се такъв войвода, дето е роден и расъл от бебе в Балкана?
А като не можеш да хванеш някого, остава ти да го купиш, продължава разказа Димитър Дечков. И Карлъ бей постига „коалиция“ с Калифер войвода. Отделя му парче земя (днешния Калофер), дава му достатъчно злато, но… да не бара мирното население повече. Дори да не си помисля за зулуми. Да си направи с айдуците си село и да живее като хората най-после.
Добре де, но хората на Калифер – все мъже балканджии. Кьорава жена няма – как да се направи село, че и град?
Хайдутите се мятат на конете и отиват на взгляда в Сопот – нали в Карлово им е казано да не стъпват. А там на мегдана се виело хоро. Зачервени сопотненки и мустакати сопотненци рипат и… изтръпват като виждат айдуците на Калифер.
Обаче нали войводата е дал дума да не прави зулуми вече, иде с добро, но и с голяма хитрост. Момчетиите му хвърлят в центъра на хорото шепи жълтици и сопотненци се юрват да събират златото по мегдана. А Калифер войвода и хората му грабват сопотненки на конете си и бам – в Калофер, който нито е още Калофер, нито е щял да бъде, ако тия сопотненки не започнали тутакси да раждат.
Сопотненци, доволни от жълтиците, хич и не помислят да ходят да си връщат жените. Пък и смеят ли да влязат във вилаета на Калифера!
Та така се родил и Калофер!
А тези три града – Карлово, Сопот и Калофер, дават едни от най-великите българи няколко века по-късно. Но ако не бяха Карлъ бей и Калифер войвода, кой знае дали точно тук щеше да е възрожденското сърце на България.
Всеки случай калоферци са диви кафалии и до днес, и леденото хоро е най-малкият им “подвиг”. Сопотненци още се ослушват някой калоферец да не им свие булките. А карловци…
Е, тях Карлъ бей ги пази и поради това са толкова щедри, че харизали на Калофер родното място на Ботев, макар Ботьов да е роден в Карлово и в “Едно време” няма да срещнете някой, който да ви каже друго.
Това е история от едно време. Може да е истина, може да е легенда, но пък в коя легенда няма някаква истина, завършва Димитър Дечков и отпиваме от узото в двора на „Едно време“.
По чардака пълзи зимното слънце и спуска снежна вода в улуците. А около нас – вече проходили внучетата ни, Митко и Мими, на по годинка и три месеца… Но това е история от сегашно време…