На 11 април 1840 година, в Калофер, се се ражда Димитър Фингов.
Той е един от най-интелигентните и енергични калоферски учители, умел преводач, книжовник и добър приятел на Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев.
Димитър е роден в семейството на абаджията и гайтанджия Гърди Фингов, човек със скромно материално състояние и Ана, жена работлива, с буден и пъргав ум, която оказва благотворно влияние върху сина си, подтиквайко го да се стреми към учение.
Димитър Фингов благополучно завършва Мъжкото класно училище в родния Калофер, където негов учител е Ботьо Петков. След известно лутане в търсене на житейско поприще, отива да учи в Свищов, където учителства друг калоферски учител – Никола Касапски.
Фингов продължава образованието си в Киевската семинария, като руски държавен стипендиант. По-късно, със съдействието на Никола Тъпчилещов, калоферските общинари се съгласяват да го издържат в Историко-филологическия факултет на Московския университет, при условие, че се върне да работи като учител в Калофер. След 2 години обучение, Димитър Фингов се завръща в България, става учител в Калофер и работи като такъв цели 12 години. Преподава френски език катехизис, физика, всеобща история и математика.
Ето как го помни Иван Вазов в онези години : ” …имаше сърце отзивчиво, вдадливо на велкодушни увлечения, ходеше небрежно, обичаше разпалените словопрения по отнесени въпроси, придружавани със силни ръкомахания. Не знаех по-жив, по-бърз и по-припрян човек…”.
Многобройните ученици на Димитър Фингов запазват най-добри спомени за него, във всяко отношение.
След Освобождението заема различни административни длъжности.
Фингов прекарва старините си със своите близки, преживява огромна трагедия, загубвайки съпруга и син в един и същи ден при нещастен инцидент, което го сломява, но почитта на признателните съотечественици и на всички онези, които са го познавали лично, му носи утеха до края на дните му.
Умира на 18 април 1912 година в София.
