На този ден православната и католическата църква честват света мъченица Варвара. Света Варвара е родена в семейството на аристократ – езичник от Илиопол (Мала Азия). Отличавала се е с особена и впечатляваща красота.
Ревнивият й баща я затваря в кула – далеч от похотливи очи. Когато баща й й разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение. След като бащата научава, чедъщеря му е станала християнка, той нарежда да я обезглавят. Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния. Народът почита Св. Варвара като закрилница от болести и особено от шарката.
Варвара е типично женски празник. За да умилостивят и прогонят баба Шарка, жените приготвят обредно вариво от различни житни и бобови зърна, подслаждат го с мед и раздават на децата си и съседи. Майките раздават царевични питки и ракия. Срещу празника край измазаното огнище се нарежда трапеза за шарката с медена питка, паничка мед, сол, вода; оставят пешкир и възглавница до софрата. Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща”.
